По-силна от магия

Макар че тези странности я предупредиха, че зад стените на дома на брат й става нещо доста необичайно, тя все пак бе напълно неподготвена за смайващата гледка, разкрила се пред очите й, когато влезе в библиотеката.

Лусиън, със стърчаща във всички посоки коса, бе на колене, а някакво мърляво хлапе висеше на врата му. Обикновено безупречните му дрехи сега бяха раздърпани и смачкани. Но най-шокиращото бе, че брат й се усмихваше. Това, че се усмихваше на едно дете и му позволяваше да го докосва, я накара сериозно да се запита дали не сънува.

Все още умуваше над този въпрос, когато не по-малко разрошената и раздърпана Алис, с глас, пресекващ от вълнение, започна да й обяснява как брат й, който ненавиждаше децата, е спасил това момче от жестокия коминочистач. Единствено недоволното мърморене на Лусиън, придружаващо думите на повереницата му и онзи едър грубиян, когото лакеите бяха изхвърлили от къщата, я убедиха, че все пак не сънува.

— Сега със сигурност никога няма да се отърва от нея — изпъшка маркизът, избута ръцете на сестра си, изправи се и закрачи нервно из стаята, както напоследък му бе станало навик.

Шарлот озадачено смръщи вежди.

— Какво искаш да кажеш?

— Атуд! — простена той, като че ли това бе най-трагичната дума в английския език.

Недоумението на Шарлот нарасна.

— Атуд?

— Той присъства на погрома. — Лусиън се завъртя на пети, когато стигна до бюрото „Чипъндейл“4 и продължи да крачи. — Доведох го у дома, за да го запозная с Алис. Работата е там, че Брадуел и Стантън споменаха, че баща му настоява да се ожени, и аз си помислих, че двамата ще си подхождат чудесно.

— Алис и Атуд? Ще си подхождат? — Шарлот не можа да прикрие изумлението. — И как ти хрумна подобна глупост?

Последният й въпрос предизвика мрачната гримаса на брат й.

— Атуд е млад и богат. Освен това един ден ще стане граф. А колкото до Алис, хм…, нали земите й в Съри граничат с неговите?

— И ти смяташ, че това е достатъчно основание да твърдиш, че двамата си подхождат?

— Много стабилни бракове се основават на още по-маловажни причини.

— И животът на много хора е бил съсипан от подобни съюзи. О, Лус! Как е възможно дори за миг да си помислиш, че Атуд е подходящ за Алис, без дори да знаеш дали двамата ще се харесат?

Той сви рамене.

— И защо да не се харесат? Млади са. Не се съмнявам че ще свикнат един с друг.

Шарлот въздъхна раздразнено и се тръсна на един стол.

— Ти наистина се държиш като пълен глупак. Да свикнат един с друг едва ли е това, което аз наричам добър брак. А колкото до шансовете Алис да хареса Атуд, е, той е толкова подходящ за нея, колкото… — Махна безпомощно с ръка, опитвайки се да измисли някоя напълно неподходяща личност, за да илюстрира мнението си. — Колкото… колкото Тидзъл би бил.