По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Четири чифта очи се насочиха към Лусиън. Всички очакваха отговора му.
Маркиз Тистълуд тихичко простена. Последното нещо, което искаше, бе да се намесва в цялата тази бъркотия, а точно това щеше да стане, ако изкаже мнението си. От собствен опит знаеше, че подобна намеса може да доведе до доста неприятни последствия, независимо чия страна ще вземе.
Ако защити коминочистача и се съгласи, че момчето си е заслужавало наказанието, задето е съсипало килима, ще трябва да понесе недоволството на повереницата и иконома си и само един Бог знае в какъв ад ще се превърне домът му. Ако път застане на тяхна страна срещу коминочистача, ще бъде принуден да се погрижи за бъдещето на хлапето — мисъл, която направо му бе непоносима, тъй като мразеше децата и внимаваше винаги да ги държи далеч от къщата си.
Твърдо решил да опази дома си от тази напаст, но без да взема страната на коминочистача, Лусиън стигна до заключението, че единственият изход от неприятната ситуация е да не обръща внимание на окаяното състояние на момчето и просто да заповяда на отвратителната двойка незабавно да напусне. Тъкмо се канеше да го направи, когато видя лицето на Алис.
Възнамеряваше да я гледа право в очите, за да я предупреди със строгия си поглед, че за в бъдеще няма да търпи подобни своеволия. Но думите заседнаха на гърлото му. Никой досега не го бе гледал по начина, по който го гледаше младата му повереница.
Лицето й не изразяваше капризното упорство на всяка цена да постигне своето, нито пък имаше нещо общо с онези особено дразнещи го влажни женски погледи, целящи да трогнат сърцето му. Не, гледаше го с непоколебима вяра; вяра, че той ще направи единствено правилното нещо; вяра, че е изпълнен със страдание и милосърдие.
Докато се взираше в нея, твърде смутен, за да заговори, една малка и окуражаваща усмивка затрептя на устните й. Мисълта, че някой, който го познава, храни пълно доверие в неговата човечност, бе толкова смайваща. А откритието, че намира този факт за много обезпокоителен, го зашемети още повече.
Поклати леко глава. Цялата ситуация бе твърде нелепа. Защо тя очакваше от него да действа като спасител на бедните и онеправданите? И защо, за Бога, е длъжен да проявява каквато и да е благотворителност към това момче? Та той беше едно от хилядите мърляви хлапета, на които никога не бе обръщал внимание. Защо сега очакваха от него да прояви някакъв интерес? Та той не носеше никаква отговорност!
И въпреки това, поради някаква причина, напълно странна и несъвместима със студения му и безстрастен характер, нейната вяра във великодушието и щедростта му го караше да желае да бъде благородният рицар, за какъвто тя го смяташе. Всъщност той наистина се изкушаваше, да вземе малкия под свое покровителство…
Което означаваше, че момчето ще се натресе на главата му. По дяволите! Убеден, че само един поглед върху покритото със сажди и мръсотия лице на хлапака мигом ще разсее рицарските му въжделения и ще възвърне здравия му разум, Лусиън се обърна към него.
Ала изражението, което видя, само задълбочи благородния му порив. То изразяваше примирение със съдбата. За разлика от Алис детето явно не хранеше никаква надежда, че ще бъде спасено от мизерния си и нещастен живот, особено пък от един благородник. За Лусиън този израз представляваше неизказан укор.
Припомни си безбройните случаи, когато бе заповядвал на кочияша си да разгонва просещите малчугани от каретата. А колко пъти бе извръщал поглед от премръзналите деца, свили се пред входа. Тези спомени много му загорчаха. Дори болка прониза гърдите му. За разлика от обикновения срам, това чувство го накара да изпита почти неконтролируемото желание да изкупи грешките си.
„Но ти не можеш да спасиш всички бедняци в Лондон“ напомни му гласът на разума. Надменният аристократ у него явно се бунтуваше.
„Не, но можеш да спасиш това момче“ обади се един непознат глас.
И преди да осъзнае какво става, Лусиън се чу да казва:
— Не подкрепям малтретирането на деца, независимо какво нарушение са извършили. И няма да допусна побой над момче под моя покрив. — Окуражен от ослепителната усмивка на Алис, добави: — А сега, господин…? — Погледна към Тидзъл, за да му съобщи името.
Икономът го гледаше с такова одобрение и умиление, каквото никога не би помислил, че може да види върху мрачното му и сурово лице.
— Молз, милорд. — Очите на Тидзъл се присвиха в презрителна гримаса.
Лусиън кимна, кой знае защо толкова доволен от възхищението на прислужника си.
— Господин Молз, давам ви точно една минута да напуснете тази къща, в противен случай ще повикам лакея си да ви изхвърли!