Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Около разгледаното двойно слънце кръжи трета звезда, наречена Проксима. Тя се намира на огромно разстояние от централната двойка, обикаля за хиляди години край нея и свети 20000 пъти по-слабо от Слънцето, така че и край нея трудно би могло да се породи живот, подобен на земния.
Другата подобна на Слънцето звезда — Тау от съзвездието Кит — също предлага много голяма вероятност да бъде люлка на високоразвита цивилизация. Първо, тя е сама звезда. Второ, тя е от същия спектрален клас като Слънцето, макар и да излъчва три пъти по-малко светлина от него. Но това не е фатално обстоятелство. Една планета, разположена в района на разстояние стотина милиона километра от звездата, би получавала достатъчно топлина и светлина, за да се съхрани живот, изграден на белтъчна основа.
Горните предположения не се отнасят за наличие на живот и разум, който в биологично и еволюционно отношение стои далеч от изградения на нашата планета. Разстоянието между Земята и Тау от съзвездието Кит е само 11,8 светлинни години.
Сигналите, излъчени от земните радио- и телевизионни станции, военни радари и радиотелескопи, вече са обхванали сфера с радиус над 60 светлинни години, която обхваща над 1200 звезди. Следователно всички по-развити цивилизации, намиращи се в обсега на тази сфера, вече биха знаели за съществуването на земната цивилизация.
През 1976 г. трима американски учени решили да определят точно какъв е почеркът на земното радиоизлъчване и какво биха научили от него разумните извънземни (подслушвачи), ако такива съществуват в близост до Слънчевата система.
Оказало се, че разчитането на „почерка“ на Земята е доста трудна задача.
Нашата планета излъчва сигнали, които се различават не само по мощност и честота, но и по ред други характеристики. За целта учените проучили данните за такива характеристики на радиоразпръскването, като спектрални честоти, технологията на модулацията и диаграмата на насоченост на съществуващите по Земята антени. Оказало се, че сигналите на радарите за далечно откриване на ракети са около сто пъти по-мощни от най-мощните телевизионни станции (действителната им мощност, различно модулирана, била близо 400000 пъти по-висока от тази на телевизионните станции). Всяка радиолокационна станция непрекъснато оглежда голяма част от видимия си хоризонт, а резултатът от общото действие на радарите бил, че в даден момент се осветявала голяма област от небесната сфера. Радиолокационните станции обаче били сравнително малко на брой и за целите на сигурността непрекъснато сменяли честотите, на които работят. Това ги правело неподходящи за дългосрочни наблюдения.
Въпреки мощността на отделните радари за далечно откриване на ракети изследователите изчислили, че по-голям общ дял — около 300 мегавата срещу 200 мегавата от радарите — идва от големия брой честотномодулирани радиопредаватели. Носещите телевизионни вълни обаче, чиято мощност е концентрирана в извънредно тесни диапазони, давали общо около 10 милиарда вата при постоянни честоти, или 50 пъти по-голяма излъчена мощност от тази на радарите. В своя анализ американските учени са установили, че 97% от общата мощност на телевизионните вълни в спектъра са представени от около 15% от предавателите с ефективна излъчвана мощност 50 или повече киловата. Останалите 3% идвали от общо над 2200 предавателя с ниска мощност. Дори без да декодира съдържанието на програмите, „извънземният слушател“, намиращ се в близост до съседна звезда, би могъл да извлече някои важни данни от сигнала: Земята се върти, така че силата на радиосигнала се увеличава винаги, когато концентрация от предавателни станции, като например в източната част на Северна Америка или в Западна Европа и Япония, се появят по ръба на планетата. Картата с три подчертано големи концентрации на телевизионни предаватели, няколко по-малки концентрации и обширни „бели полета“ — може да позволи да се направят геофизически, политически или други изводи за нашата цивилизация. Несъзнателното изпращане на сигнали от Земята все пак не трябва да замества съзнателните опити да се изпращат или да се търсят сигнали от извънземни цивилизации.
Една от задачите на изведения през 1990 г. на орбита космически телескоп „Хъбъл“ е да определи дали най-близките до Слънцето звезди притежават планетни системи. За нашата цивилизация, която е усвоила скорости, характерни за Пи-мезонни П-носители (около 20 км/сек), пътуването до тези звезди е все още невъзможно. Но за една суперцивилизация, използваща вероятно „ергонни“