Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
В този град бизнесменът-превърнал се-в-пророк, Махунд, основава една от великите световни религии; и беше стигнал на този свой рожден ден до кризата на живота си. Глас шепне в ухото му: Каква идея си ти? Мъж-или-мишка?
Ние познаваме този глас. Веднъж вече го чухме.
Докато Махунд се изкачва по Коня, Джахилия празнува друга годишнина. В древните времена патриархът Ибрахим дойде в тази долина с Агар и Исмаил, техния син. Тук, в този безводен пущинак, той я изостави. Тя го попита: може ли това да бъде волята Божия? Той отговори — това е. И си тръгна, копелето. Още от началото хората използваха Бог, за да оправдават неоправдаемото. Той действа по тайнствени начини, казват мъжете. Тогава не е за чудене, че жените се обърнаха към мен. Но ще се придържам към същността; Агар не беше магьосница. Тя беше изпълнена с доверие: тогава сигурно Той няма да ме остави да загина. След като Ибрахим я изостави, тя кърмеше детето, докато млякото й свърши. След това изкачи два хълма, първо Сафа, след това Марва, тичайки от единия до другия в отчаянието си, опитвайки се да види шатра, камила, човешко същество. Нищо не видя. Това беше, когато той, Джебраил, дойде при нея и й показа водите на Замзам. Така Агар оцеля; но защо сега се събират поклонниците? За да празнуват нейното оцеляване? Не, не. Те празнуват честта, оказана на долината с посещението, досетили сте се, на Ибрахим. В името на този любящ съпруг се събират, прекланят и преди всичко харчат.
Днес Джахилия целият е благоухание. Ароматите на Арабия, на Arabia Odorifera, висят във въздуха: балсам, кайсия, канела, тамян, миро. Поклонниците пият виното на финиковата палма и обикалят големия панаир за празника на Ибрахим. И между тях се движи един, чието покрито с дълбоки бръчки чело го отличава от веселата тълпа: висок мъж със свободна бяла одежда, той би надвишавал с цяла глава Махунд. Неговата брада е подстригана късо и следва скосеното му с изпъкнали скули лице, вървежът му съдържа веселия ритъм, смъртоносната елегантност на властта. Как се нарича? — Видението накрая дава името му; то също е променено от съня. Ето го тук, Карим Абу Симбел, Големецът на Джахилия, съпруг на яростната, красива Хинд. Председател на ръководния съвет на града, неизмеримо богат, собственик на доходните храмове край градските врати, богат на камили, властник над кервани, женен за най-голямата красавица в страната: какво можеше да разклати сигурността на подобен човек? Но въпреки това за Абу Симбел също наближаваше криза. Едно име го гложди и можете да предположите кое е то: Махунд, Махунд, Махунд.
О, разкош на панаирните площи на Джахилия! Тук, в обширните благоухаещи шатри, има огромни количества подправки, листа от сена, благоуханни дървета; тук могат да бъдат открити продавачите на парфюми, съревновавайки се за носовете на поклонниците и за техните портфейли също. Абу Симбел си пробива път през тълпите. Търговци, евреи, монофизити87, набатейци, купуват и продават парчета сребро и злато, претегляйки ги и хапейки монети със зъби на познавачи. Тук има ленено платно от Египет и коприна от Китай; от Басра оръжия и зърно. Има игра на комар, пиене и танци. Тук има роби за продан, нубийски, анадолски, етиопски. Четирите крила на Акулите контролират отделните зони от панаира, благоуханията и подправките в алените шатри, докато в черните шатри са дрехите и кожите. Среброкосото крило отговаря за скъпоценните метали и мечовете. Забавленията: зарове, кючеци, палмово вино, хашиш и опиум са изключително право на четвъртата четвърт от племето, собствениците на петнисти камили, които също така въртят и търговията с роби. Абу Симбел поглежда в шатрата за танци. Поклонниците седят, стискайки кесии с пари в лявата си ръка, и от време на време една монета се премества от кесията в дланта на дясната ръка. Танцьорките се поклащат и потят, а очите им никога не изпускат върховете на пръстите на поклонниците; когато прехвърлянето на монети престане, танцът също свършва. Големецът прави гримаса и оставя края на платнището да падне.
Джахилия беше построен в поредица от груби кръгове, къщите му се разпростираха навън от Къщата на Черния камък приблизително по реда на богатство и сан. Дворецът на Абу Симбел е в първия кръг, най-вътрешния пръстен; той се спуска надолу по една от лъкатушните, ветровити, разположени като лъчи градски улици, покрай множеството градски пророци, които в замяна на поклоннически пари чуруликат, гукат, свиркат, обладани различно от джинове на птици, зверове, змии. Магьосница, която за момент пропуска да погледне нагоре, прикляка на пътя му: „Искаш ли да плениш сърцето на момиченце, скъпи? Искаш ли някой враг под петата си? Изпитай ме, опитай моите малки възли!“ И вдига, поклаща възлесто въже, клопка на човешки животи, но сега, виждайки на кого говори, оставя разочарованата си ръка да падне, промърморва и прокрадвайки се, изчезва, сякаш превърнала се в пясък.
87
Християнска ерес, признаваща само божествената природа у Христос.