Истината

И кошница, сритана в ъгъла с дъното нагоре.

Къса и зловеща на вид метална стрела стърчеше косо от пода. Вече й бе окачена табелка на Градската стража.

Тук имаше и едно джудже. Той… Не, поправи се Уилям, щом видя дебелата кожена пола и леко издължените токчета на железните ботуши — тя лежеше по корем и вземаше нещо от пода с щипци. Май бяха парчета от счупена стъкленица.

Озърна се към него.

— Ти от новаците ли си? Къде ти е униформата?

— Ами… ъ-ъ…

Джуджето присви очи.

— Значи не си стражник? Господин Ваймс знае ли, че си тук?

Пътят на правдивите по природа е като каране на велосипед с гащи от шкурка, но Уилям се вкопчи в един неоспорим факт.

— Преди малко говорих с него.

Само че джуджето не беше сержант Детритус, камо ли пък ефрейтор Нобс.

— И той ли ти каза да влезеш тук? — попита заядливо.

— Не в буквалния смисъл…

Джуджето устремно доближи вратата и я отвори ядосано.

— Тогава я да се мах…

— Ах, чудезен рамкиращ ефект! — зарадва се Ото от другата страна на вратата.

Щрак!

Уилям затвори очи.

УУУУФ.

— … охгадостох…

Този път Уилям успя да хване листчето, преди да е изпърхало на пода.

Джуджето зяпаше изцъклено. След миг обаче стисна устни и ги отвори пак, за да се сопне:

— Какво става тук, по дяволите?!

— Бихме могли да го наречем трудова злополука — предложи Уилям. — Почакайте, май ми остана малко от кучешката храна. Честно казано, трябва да се измисли по-удобен начин…

Измъкна мръвчицата от изцапаната хартийка и колебливо я пусна върху купчинката.

Прахът блъвна нагоре като фонтан и Ото примига.

— Как зтана? Да знимам ли пак? Но този път з обзкурографа!

— Я се разкарайте тозчас! — заповяда джуджето.

— О, моля ви… — Уилям погледна рамото й — … ефрейтор, позволете му да си свърши работата. Дайте му шанс в живота, а? В края на краищата той носи черната лента…

А зад нея Ото вадеше грозната, подобна на тритон твар от буркана.

— Вие двамата да не искате да ви арестувам? Нахълтахте по време на оглед на местопрестъплението!

— А за какво престъпление става дума? — избълва Уилям и отвори бележника си.

— Вън веднага, че ще ви…

— Бау — тихичко промълви Ото.

Земната змиорка изглежда беше доста напрегната. И вследствие на хилядолетна еволюция в среда с интензивна магия освободи за един миг тъма, достатъчна за цяла нощ. Мракът запълни стаята с непрогледна чернилка, украсена като с дантела от синкави и виолетови оттенъци. И на Уилям отново му се стори, че минава през него като водопад. После светлината нахлу обратно.

Джуджето се вторачи яростно в Ото.

— Това беше тъмна светлина, нали?

— А, и вие зте от Юбервалд… — подхвана той щастливо.

— Да. И не очаквах да я зърна тук! Вън!

Те профучаха покрай стреснатия ефрейтор Нобс, спуснаха се по широката стълба и изскочиха в заскрежения двор.

— Ото, не искаш ли да ми кажеш нещо? — настоя Уилям. — Тя май много се ядоса, когато ти направи втората снимка.