Реквием за една светица
- Автор: Фокнър Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кръстан Дянков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реквием за една светица». Краткое содержание книги:
ГАУЪН:
У дома, нали казах? Да вземем Бъки и да го занесем на неговото легло. (Споглеждат се.) Дори не ме питаш къде е той сега? Къде си оставяхме децата, когато ни хрумнеше да излезем?…
СТИВЪНЗ:
(Към Гауън) Сега ще ти кажа да мълчиш.
ГАУЪН:
Само ме остави да довърша. При „най-удобните“ роднини… (Към Темпъл) Оставих го при леля Маги.
СТИВЪНЗ:
(Размърдва се) Мисля, че сега можем да тръгваме. Хайде.
ГАУЪН:
Хайде. (Към Темпъл) Решавай: с мен ли ще дойдеш или с колата на Гейвин?
СТИВЪНЗ:
(Към Гауън) Ти тръгвай! Върви да вземеш Бъки.
ГАУЪН:
Правилно. (Обръща се и тръгва към стъпалата отпред, по които преди това дохождат Стивънз и Темпъл, но спира.)
Не! Май ще трябва пак през шпионски вход да се измъкна.
(Обръща се и отново се отправя към писалището и вратата в дъното, вижда ръкавиците и чантата на Темпъл върху него, взима ги и протяга ръка към нея. Говори едва ли не грубо.)
Вземи. Това хората наричат доказателства! Не си ги забравяй!
(Темпъл поема нещата си, Гауън продължава към вратата в дъното.)
ТЕМПЪЛ:
(След него) Ти палто и шапка нямаш ли? (Но той излиза, без да отговори.) Господи!
СТИВЪНЗ:
(Докосва ръката й) Хайде.
ТЕМПЪЛ:
(Все още неподвижна) Утре, и пак утре, и пак утре…
СТИВЪНЗ:
(Доизказва мисълта й) И някой ден той отново ще разбие колата в някое дърво, не на място и не навреме, а ти отново ще трябва да му прощаваш в продължение на още осем години, докато още веднъж блъсне автомобила в някое дърво.
ТЕМПЪЛ:
И аз карах: Известно разстояние и аз бях на кормилото.
СТИВЪНЗ:
Тогаз утешавай се с това. (Хваща я за ръката и я обръща към стъпалата.) Хайде, късно е.
ТЕМПЪЛ:
(Дърпа се) Почакай. Той каза „не“.
СТИВЪНЗ: Да.
ТЕМПЪЛ:
А обясни ли защо?
СТИВЪНЗ:
Да. Не може.
ТЕМПЪЛ:
Не може? Губернатор на щат, комуто законът дава право да помилва? Той да не може?
СТИВЪНЗ:
Така е по закон. Ако беше само до закона, можех по всяко време да я обявя за невменяема и да не те водя тук посред нощ…
ТЕМПЪЛ:
Не само мен. И другия родител, не забравяй. Още не разбирам как го измайстори… А, да, Гауън е бил тук преди нас. Правил се е на заспал, като отнесох Бъки в леглото му. Да, тъкмо това ти наричаш изпускащ вентил, за да спрем на бензиностанцията за поправка, а Гауън да ни задмине.
СТИВЪНЗ:
Добре. А той за справедливост изобщо дума не каза. Въпросът беше за едно дете, за едно момченце…
ТЕМПЪЛ:
Точно така. Направете го добро. Онова същото момченце, заради чийто нормален дом убийцата, черната наркоманка и уличница не се поколеба да хвърли и последния си зар — своя собствен мизерен и евтин живот. Да, зная и това, и за него тази нощ стана дума: че децата не бива да страдат. И от злото може да произтече добро…
СТИВЪНЗ:
Не само че може, а трябва.
ТЕМПЪЛ:
Трогната съм. Но какъв нормален дом може да има това момче, когато баща му може всеки миг да му каже, че не му е баща?
СТИВЪНЗ:
Всеки ден в продължение на шест години ти сама отговаряше на този въпрос. Не ти ли отговори и Нанси, когато ти казваше, че се противиш не заради себе си, а заради него? Не да покажеш на бащата, че греши, нито да доказваш на малкия, че баща му греши, а да оставиш момчето само, с очите си да види, че нищо, което може да се случи в този дом, нищо не би му сторило зло.
ТЕМПЪЛ:
Но се отказах. Нанси и за това разказа.
СТИВЪНЗ:
Сега тя не мисли така. Това ли ще докаже в петък сутринта?
ТЕМПЪЛ:
Петък! Черният ден. Денят, в който човек не бива да тръгва на път. Само че пътят на Нанси няма да почне в изгрева или в развиделяването на този ден, както биха се изразили по-тактичните или поетични души; той е почнал в онази утрин преди осем години, когато слязох от влака… Боже мой, тогава също беше петък! Мачовете ставаха в петък… Виждаш ли?… Не разбираш ли? Ясно е, че няма да я спасим. Ако той я беше спасил, всичко щеше да свърши: Гауън щеше да ме изхвърли, което би могъл и сега да направи, или аз щях да изхвърля Гауън, но вече не мога, сега е твърде късно, завинаги късно; или пък някой съдия щеше да ни изхвърли и да прати Бъки в приют за сираци и край. Сега обаче може да се продължи. Утре, и пак утре, и пак утре. Завинаги…
СТИВЪНЗ:
(Опитва се да я раздвижи) Хайде, Темпъл…