Пристига съобщение от Сесил, че кралицата трябва да се подготви за пътуването си до Шотландия. Първо всички ще бъдем освободени от това затворничество в Тътбъри. Той казва, че най-после можем да отведем кралицата в дворец, подходящ да я подслони, където можем да живеем като знатно и благородно семейство, а не като цигански табор, подслонил се в някоя развалина.
Всичко ще се промени. Кралицата ще се радва на по-голяма свобода: може да приема посетители, може да излиза на езда. Тя ще живее като кралица, а не като заподозряна в престъпление. Сесил дори ми пише, че разноските по подслоняването й ще бъдат уредени, сумите, които ни дължат, ще ни бъдат изплатени, и исканията ни ще се приемат веднага в бъдеще. Ние трябва да й окажем почитта и гостоприемството, които една кралица заслужава, а по-късно този месец тя ще отпътува за Единбург и до средата на лятото ще бъде върната на престола.
Е, добре, признавам, че сгреших. Мислех, че Сесил никога няма да я пусне да си отиде, но сгреших. Мислех, че той ще я задържи в Англия и ще провежда едно след друго скалъпени разследвания, докато успее да намери или да скалъпи достатъчно доказателства, за да я хвърли в тъмница до края на живота й. Мислех си, че тя ще свърши дните си в Тауър, в дълго, окаяно затворничество. Но сгреших. Той сигурно е намислил друг план. Винаги е бил твърде задълбочен, за да може да се предскаже какво ще направи; онези от нас, които сме негови приятели и съюзници, трябва да бъдем постоянно нащрек, дори само за да следваме мисълта му. Кой знае какви намерения има той сега?
Може би става въпрос за брака с Норфолк, може би е започнал да смята, че една кралица с кралска кръв, една богопомазана кралица, не може да бъде държана вечно под домашен арест. Или може би милорд е прав и Сесил губи позиции като доверен съветник на кралица Елизабет. Неговата звезда, изгряла толкова отдавна, може би е в затъмнение. Може би всички останали лордове, които му завиждаха за влиянието, ще постигнат своето, и старият ми приятел Сесил ще трябва отново да отстъпи пред авторитета им, точно както направи, когато и двамата бяхме млади и тепърва започвахме да се издигаме. Синът ми Хенри, който е на служба в двора в свитата на Дъдли, ми пише, че според него случаят е именно такъв. Казва, че наскоро Сесил на два пъти влязъл в пререкания с благородник, и че и двата пъти си изпатил. Скандалът с испанското злато го е засегнал зле: дори кралицата признава, че е допуснал грешка и ще трябва да върнем на испанците кюлчетата злато, които Сесил открадна.
„Дори при това положение запази приятелството си с него, както ще сторя и аз“, предпазливо пиша на Хенри в отговор. „Сесил играе отдавнашна игра, а кралицата обича онези, които са я защитавали като принцеса.“
Цялото ми домакинство трябва да се премести в големия, принадлежащ на съпруга ми дворец Уингфийлд заедно с шотландската кралица, и тя сияе от радост заради възможността да се махне от Тътбъри. Никое притеснение не е твърде голямо за нея, тя нарежда на собствените си слуги да опаковат багажа и да товарят каруците, на зазоряване нейните вещи, дрехи и накити вече са готови за отпътуване. Любимите й птици са в кафезите си, тя се кълне, че кучето й с готовност ще седне на лъка на нечие седло. Тя ще язди напред заедно с моя съпруг, графа: както обикновено, аз ще ги следвам заедно с домакинските товари. Ще се влача след тях като тяхна слугиня. Ще яздя в калта, която хвърлят копитата на конете им.
Когато потеглят, е красива утрин и пролетните птици пеят, чучулиги се издигат в топлия въздух, когато преминават над пустошта. Когато вече съм опаковала кервана с багажа и съм готова за тръгване, започва да вали и аз вдигам качулката на главата си, яхвам коня си и начело на всички излизам от двора и потеглям надолу по калния хълм.
