Другата кралица

Слава на Бога, слава на Бога, който отговори на молитвите ми. Това е начинът да ме върнат бързо и безпрепятствено на трона ми в Шотландия, обратно при сина ми, и с мъж до мен, на когото може да се има доверие, че чрез собствената си амбиция и чрез влиянието на семейството си ще опази безопасността ми в Шотландия и ще подсигури осъществяването на претенциите ми в Англия. Братовчед на самата кралица! Ще бъда омъжена за братовчеда на Елизабет и нашите синове ще бъдат деца на Стюартите и родственици на Тюдорите.

Той е красив мъж: сестра му лейди Скроуп гарантираше поне това, когато бях с нея в замъка Болтън. Тогава казаха, че шотландските лордове, които ми бяха верни, ще се обърнат към него и ще го попитат дали приема моята кауза. Казаха, че ще го вмъкнат тайно в градината на замъка Болтън, така че да може да ме види. Казаха, че ако ме види, той безспорно ще се влюби в мен и веднага ще реши да стане мой съпруг и крал на Шотландия. Такива глупости, ей Богу! Всеки ден обличах най-хубавата си рокля и се разхождах в градината, със сведени очи и вглъбена усмивка. Поне наистина зная как да бъда пленителна: това беше най-ранният урок, който научих.

Той трябва да е справедлив човек — беше съдия по време на разследването и сигурно е чул всички лоши неща, които казаха за мен, но не позволи това да му попречи. Той е протестант, разбира се, но това ще бъде единствено от полза, когато се стигне до преговори с шотландците, и при предявяването на претенциите ми да наследя трона на Англия. Най-хубавото е, че той е свикнал да си има работа с една кралица. Възпитан е като родственик на Елизабет, която е била принцеса и наследница на трона. Няма да ме тормози като Ботуел, нито да ме ревнува като Дарнли. Той ще разбира, че аз съм кралица и че ми е нужно той да бъде верен съпруг, съюзник, приятел. Може би за първи път в живота си ще намеря мъж, който може да ме обича като жена и да ми се подчинява като на кралица. Може би за първи път ще бъда омъжена за мъж, на когото мога да се доверя.

Мили Боже, идва ми да затанцувам от радост! Седнала скромно в стола си, чувствам как пръстите на краката ми потропват в копринените ми пантофки, чисто и просто от удоволствие. Знаех си, че ще се съвзема и ще се надигна след това поражение, знаех, че в моя край ще бъде началото ми. Онова, което не очаквах, беше, че ще дойде толкова лесно, толкова приятно и толкова скоро.