За спасяването на света

– Виждам – отвърна той сърдито – само че защо твоите гости – не пропусна възможността да подчертае отношението си – не включат екрана, за да видят какво ги чака?!

Дан стана и насочи оръжието си към него.

– Не разбрах добре какво искаше да кажеш, приятелю.

– Исках да ви кажа, господине, че преди около час са заловили някакви ваши хора, между които е имало и една жена. Тези ваши хора най-спокойно са назовали, забележете, не казвам – издали, вашето местонахождение. И в това нямаше да има нищо лошо, ако то не бе единственото нещо, което притежавам на този свят. Насам сега пътуват силите на сигурността и аз вече ясно си представям онова, което ще остане от цветущия някога Горивен пункт номер осем. И всичко това благодарение на твоята гостолюбивост – обърна се той злъчно към Мария. – Ценно качество, което едва ли ще желае да поеме разноските за ремонта.

– Тази мадама те изигра, Дан – каза дебелият, но бандитът не го чу.

– Къде са я завели? – попита мрачно Катони.

– Не зная – отговори бащата на Мария. – Чух само, че е арестувана. Най-вероятно е да са на космодрума. Там сега е пълно с хора. Чакат те.

– Ако отидем там… – замисли се Дан.

Съучастникът му излезе от сянката, която го закриваше. Бе пребледнял и лицето му излъчваше същата закана, каквато вещаеше и дулото на магнума му.

– Дан, вече втори ден вършим само глупост след глупост. Не го прави! Поне този път ме послушай.

Дан Катони се бе смалил върху стола, обиден и гневен, като ударен с камшик през лицето човек. Заедно с мислите му, поели по своя далечен път, като че ли бяха тръгнали и шумовете на света. Изведнъж стана тихо.

– Хайде, шефе – пръв наруши мълчанието пясъчният – всъдеходът ни чака, а и роботът е забелязал движещи се светлини от юг.

– Тръгваме! – Дан бе възвърнал решителността си, но болката и обидата се бяха утаили в ъгълчетата на устните му. – Приятна вечер. Не искам да я развалям с някакво убийство.

В този момент отвън се чу стрелба, шум от всъдеходи, тропот на множество крака… Апаратчето на пясъчния запука и равният глас на андроида съобщи: „Излизайте бързо! Обграждат ни!“.

– Изгасете осветлението! – заповяда Дан. – Легнете всички на пода! Ако се измъкнеш – обърна се накрая към съдружника си – свържи се с Жак, той има инструкции.

– Добре – рече брадатият и се отправи към кухнята, за да провери дали е чисто край резервните изходи.

Мария и Арен се бяха свлекли на пода, прегърнати до краката на масата. Тъмнината беше единствената преграда, която поне за малко ги отдели от другите. Те имаха нужда от нея и ù бяха благодарни.

– Арен, кое е първото нещо, което виждаш, когато стъпиш на Земята? Истинското първо нещо… – прошепна Мария.