За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Добре, но дотогава седни! Струва ми се, че си неспокоен – каза Катони.
– Не е живяла и няма да живее жена – започна старецът, като се придвижи към бутилка с тъмнеещо се дъно – която да заслужава такава жертва.
– Всяка жена – каза Арен – заслужава всичко, което един мъж може да ù даде. Страдание, любов, мъка, живот, смърт. Нима не разбирате, че това е единственият смисъл на нашето съществуване. Само това прави живота ни поносим.
– Ти чу ли това? – госпожа Хаансен се обърна към своя съпруг.
– Да, чух – сухо отговори той.
– Между другото – продължи Арен, все така обърнат към стареца – как сте тука с… ритуала? Къде го правите?
– А, погребението ли? – оживи се той. – Наблизо има чудесно място. Наричаме го Пещерата на съня. Но наоколо е такава пустош, че почти няма никой вътре… Последният, когото изпратихме, лека му пръст, беше един нехранимайко. Ама то бе преди повече от десет години…
– Пещерата на съня … – повтори замечтано Арен, а сетне се поизправи и делово завърши. – Значи всичко е наред. Уточнихме дори подробностите.
– Извинете – обърна се към него госпожа Хаансен, която по време на целия разговор изпитателно гледаше съпруга си – дали вярвате във всичко, което казахте? За жените, имам предвид…
– Разбира се, и дори познавам хора, които мислят като мен. Ето например един човек – той посочи Катони – който е съгласен с това. Какво ще кажеш, Дан?
– Не зная, приятелю, не те слушах – излъга Катони.
– Добре! – каза Арен и стана. – Нека тогава поговорим малко за теб. Този смел мъж, уважаеми слушатели, можеше да офейка, да отлети и да се спаси три пъти досега. Но той стои и чака в този злокобен капан. И знаете ли защо? Защото има среща с жената, която обича. Нали, Дан?
– Да, друже, така е. – Катони беше слисан от развоя на разговора, но скоро се съвзе. – Ние всички – обърна се той към другите – сме глупаци, но може би този държи първенството. Смяташ ли, че се шегувах одеве, когато ти обещах нещо? – Личеше, че все още е притеснен.
– Мисля, че всичко беше сериозно – отвърна Арен.
– Просто исках да съм сигурен – неуверено каза бандитът и се опита да смени посоката. – Всичко е наред при теб, приятелю, имаш хубави идеи. Ще направя така, че да не те заболи, повярвай ми!
– И при теб всичко е наред, Дан. Бих искал да се срещнем отново някой ден.
– Може би това ще стане много скоро – тъжно поклати глава Катони.
– Това ужасно място внезапно стана много задушевно – отбеляза госпожа Хаансен. – Разбираш ли – обърна се тя към мъжа си – че ние ще присъстваме на едно убийство в името на любовта? – Съпругът ù я гледаше неразбиращо. – Но той наистина ще го убие! Чакайте! – закрещя жената и стана.
Тъкмо тогава в помещението влезе Мария.
– Слушай, дядо – каза тя – мислех си каква реклама ще е за нашия пункт, когато хората разберат, че самият Дан Катони е бил тук. Представи си, че някой ти предложи добра цена… и тогава с парите… може би… ако някой от чиновниците по контрола…
– Значи все още искаш да пътуваш за Земята?
– Да! Направи го поне заради баща ми. На мене вече ми е безразлично.
– Ако искаш да бъдеш истински човек на изкуството – Арен незабелязано бе преминал на „ти“ – трябва да свикнеш с мисълта, че е нужно да мислиш само за себе си, да бъдеш егоистка.
– Остави ме на мира! – възрази неочаквано Мария. – Пий си кафето и ме остави на мира! Омръзнаха ми твоите съвети, твоите думи. Знаеш ли коя съм аз, какво има в мен, та се разпореждаш така леко с мислите ми?
– Аз не ви познавам, мила – намеси се госпожа Хаансен – но зная какво значи да подтискаш себе си, да жадуваш нещо… Аз мисля, че този човек тук не заслужава такова отношение. Този човек…
– Извинете – прекъсна я Арен и се обърна към момичето: – Мария, трябва да поговорим!
– Почакай да си отидат другите!
– Не, не мога да чакам. Скоро ще трябва да тръгвам. Ела, седни тук до мен, моля те! Трябва точно сега да ти кажа, че те обичам!
Тези думи намериха момичето съвсем неподготвено и единственото нещо, което можа да стори, бе да седне. Впери очи в мъжа и каза:
– Арен…
– Казвам ти съвсем сериозно и искрено – ти си първият човек, когото обичам в живота си!
Мария се намръщи.
– Не се прави на глупак, Арен, всички ни гледат!
– Слушай, Мария, единственото нещо, което искам в момента от теб, е да ми повярваш и много добре да запомниш това, което ще ти кажа – той говореше така, както възрастните, когато дават напътствия на децата. – Винаги съм бил съвършен егоист и оставам такъв дори в любовта си. И сега не правя нищо даром. Ти просто си единствената ми възможност да оцелея. Говорих ти за проблемите, които имах с човека на изкуството, скрит в мен. Сега аз ги прехвърлям на теб. Моята почва се оказа безплодна като тази на Пясъчната. Дано семената на доброто и таланта покълнат у теб.