Конспирация за Короната

това може да е клопка?

– Не. Твърде наясно съм с този факт.

– Отлично. Тогава сбогом, Ваше Величество.

Олрик се вцепени:

– Вие няма да дойдете?

– Сестра ти ни помоли само да те доведем тук. Ако искаш да уредиш

смъртта си, това си е твоя работа. Нашето задължение е изпълнено.

Олрик незабавно се почувства глупаво за по-ранното си объркано за-

доволство от присъствието на непознати. Не можеше да си позволи да за-

губи единствените си водачи; без тях никога нямаше да намери обратния

път. След кратък размисъл заяви:

– Тогава предполагам това е идеалният момент да те уведомя, че

присъждам на теб и Ейдриън званието кралски защитници, защото вече

съм убеден, че не вие сте искали да ме убиете. Ще сте отговорни за жи-

вота на своя крал.

– Наистина? Колко умно, Ваше Височество – ухили се Ройс. – Пред-

полагам сега е удачно да кажа, че не служа на крале – освен ако не ми

платят.

Олрик се усмихна кисело:

– Добре тогава, помисли над това. Ако се завърна в Есендън, ще ану-

лирам смъртните ви присъди и опростя проникването ви в замъка ми. Но

ако умра или ме заловят, никога няма да можете да се върнете в Медфорд.

Вуйчо ми вече ви е определил като най-опасни убийци. Сигурен съм, че

вече има хора, които ви търсят. Вуйчо Пърси може и да изглежда като

възрастен придворен, но, повярвайте ми, виждал съм грозната му страна; може да бъде доста заплашителен. Знаеш ли, че той е най-добрият фех-

товчик в Меленгар? Така че ако лоялността не е достатъчно възнаграж-

дение за теб, помисли над практическите ползи от това да остана жив.

– Умението да убеждаваш останалите в превъзхождащата ценност

на твоя живот пред техните трябва да е основно изискване, за да бъдеш

крал.

– Не е изискване, но определено е от полза – отвърна Олрик ухилен.

– И все пак ще трябва да се бръкнеш – при тези думи на Ройс усмив-

ката на Олрик позабегна. – Нека са сто златни тенента.

– Сто?

95

Конспирация за Короната

– На по-малко ли оценяваш живота си? Пък и това е каквото ДеУитт

ни обеща, така че изглежда справедливо. Има и още нещо. Ако ще сме

твои защитници, трябва да правиш каквото ти кажа. В противен случай

не мога да те защитавам и тъй като под риск е не само глупавия ти живо-

тец, но и моето бъдеще, налага се да настоявам.

Олрик изпуфтя. Не му харесваше как се отнасят с него. Трябваше да

се чувстват поласкани от благоволението да ги командва. Не стига, че им

опрощаваше сериозни престъпления, а онзи искаше и да им се плати. Ти-

пично за крадци поведение. Но все пак имаше нужда от тях.

– Подобно на всички мъдри владетели и аз разпознавам времето, в

което е добре да се вслушаме в съветниците си. Само помни кой съм и

кой ще бъда, когато се завърнем в Медфорд.

Ройс обяви на настигналите ги:

– Ейдриън, току-що бяхме повишени в кралски защитници.

– Има ли повишение на заплатата?