Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Само си представи.
Докато говорителите и репортерите от новините се опитваха да разберат причините за трагедиите, той просто продължаваше да разраства бизнеса си по всички параграфи.
Човешките умове бяха ужасно податливи на внушение; дори не се изискваше особено усилие, за да накараш посредниците на наркодилърите да се упражняват със собствените си оръжия в слепоочията си и да дръпнат спусъците. По същия начин природата ненавиждаше вакуума, така че това се получаваше и при желанието за „химически добавки“.
Асеил притежаваше дрогата. Наркоманите имаха парите.
Икономическата система бе надживяла насилствената прегрупировка, дори нещо повече.
- Ще вляза, - каза мъжа, застанал пред скрита врата. – И ще го уведомя, че сте тук.
- Разбира се.
Останал сред собствените си изобретения, Асеил се заразхожда безцелно насред сградата с високия таван, скръстил ръце зад гърба си. От време на време се спираше, за да погледне „изкуството“, окачено по стените и преградите – и си спомняше защо хората трябваше да бъдат унищожени, за предпочитане бавно и мъчително.
Да използваш чинии за еднократна употреба, прилепени върху евтин картон и покрити с ръчно изписани цитати от телевизионни реклами? Автопортрет, направен с паста за зъби? И еднакво обидна беше огромната плоча, закрепена до всичките тези бъркотии, определяща въпросните безсмислици като новата вълна на американския експресионизъм.
Какъв коментар за културата по толкова много начини.
- Вече е готов.
Асеил се усмихна на себе си и се обърна.
- Колко любезно.
Докато влизаше през тайната врата и се качваше на третия етаж, Асеил нямаше как да обвини придружителя си за това, че проявяваше подозрителност и настояваше за повече информация за най-големия им клиент. Все пак за отрицателно време продажбата на наркотици в града бе възродена, преразпределена и оглавена от напълно непознат.
Трябваше да уважават това нещо.
Но ровенето в тези работи щеше да приключи тук.
На върха на огромното стълбище стояха двама едри мъже пред една врата, сигурна и солидна, както и устойчивите стени. Както и охраната на първия етаж, те бързо задвижиха нещата и му кимнаха с уважение.
От далечната страна Бенлуис седеше на края на дълга тясна стая, която имаше прозорци само от едната страна и само три предмета: повдигнатото бюро, което не представляваше нищо повече от дебела дъска от тиково дърво с модернистична лампа и пепелник; столът, който имаше някакъв модерен произход, и втори стол отсреща за един-единствен посетител.
Самият мъж беше точно като заобикалящата го обстановка: спретнат, официален и подреден в мислите си. Всъщност доказваше, че колкото и незаконна да беше търговията с наркотици, управленските принципи и умения бяха неща, които правеха пътя към мястото на главен изпълнителен директор дълъг, ако искаш да направиш милиони от това, както и да ги запазиш.
- Асеил. Как си? – дребният мъж се изправи и протегна ръка. – Неочаквано удоволствие е да те видя.
Асеил се приближи, здрависа се с протегнатата ръка и не почака покана да седне.
- Какво мога да направя за теб? – попита Бенлуис, докато самият той отново се настаняваше в стола си.
Асеил извади една кубинска пура от вътрешния си джоб. Махна крайчето, приведе се и остави отрязаната част точно на бюрото.
Докато Бенлуис се мръщеше сякаш някой току-що се беше изходил на леглото му, Асеил се усмихна и съвсем леко показа острите си зъби.
- „Какво бих могъл да направя за теб“.
- Оу.
- Винаги съм бил уединен човек, който живее уединено по собствено желание.
Остави настрани машинката за рязане и извади златната си запалка. Като се появи пламъкът, той се приведе по-близо до него и започна да дърпа, за да разпали напълно пурата.
- Но преди всичко съм бизнесмен, въвлечен в доста опасни води. Съответно приемам всяко навлизане в моя собственост или разкриване на анонимността ми като директна проява на агресия.