Зимният фестивал
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-19-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Зимният фестивал». Краткое содержание книги:
Двойна екзекуция. Двама крадци са решили другояче.
Новата империя възнамерява да отпразнува победата си над националистите с ден, който никога няма да бъде забравен. По време на честванията на Зимния фестивал императрицата ще сключи брак, а двама предатели (Дигън Гаунт и Вещицата от Меленгар) ще бъдат екзекутирани публично. След като императрицата претърпи фатален инцидент, империалистите най-сетне ще имат пълен контрол. Има само един проблем — Ройс и Ейдриън най-сетне са открили изгубения наследник и времето за дела е настъпило.
Главата на Белънтайн се изплъзна от ръката му и глухо изкънтя върху масата.
Ейдриън въздъхна. Подобно на рицарството, пиршествата също се бяха оказали различни от очакваното.
Глава 11
Рицарска добродетел
Албърт Уинслоу крачеше бързо из Акуеста, увил се плътно в плаща си с вдигната качулка. Съжаляваше задето не е обул ботуши, защото обувките му предателски се хлъзгаха по заледения калдъръм. Трябваше да вземе карета. В двореца имаше няколко, които се отдаваха под наем, ала вървенето пеш правеше лесно установяването на евентуални преследвачи. Той се обърна — улицата беше празна.
Влизайки в странноприемница „Бейли“, завари огънят в общото помещение почти догорял. Възрастен мъж спеше край огнището, почти полял скута си с чаша бренди. Виконтът бързо се качи към стаята си. Възнамеряваше да напише бележка и след като я остави на масата, да се отправи към двореца. Оформяйки думите в главата си, той извади ключ и отвори.
Как да обясня какво видях току-що?
Вместо заледена стая, откри оживено пропукващ огън, запалени свещи на масата, а върху леглото, с несвалени ботуши — джудже.
— Магнус?
Вратата се затвори рязко и Албърт стреснато се извърна, за да види Ройс.
— Не трябва да оставяш отключено — рече крадецът.
Албърт се подсмихна:
— Дори няма да удостоя с внимание това подмятане. Кога се върна?
— Твърде скоро, за да сме си отпочинали както трябва — изръмжа Магнус. — Търчали сме като кучета заради него.
— Ей, внимавай с ботушите — рече Албърт, пляскайки ги с опакото на дланта си.
— Какво е станало с Ейдриън? — заговори рязко Ройс. Още не бе свалил качулката си.
Когато Албърт срещна крадеца за първи път, виконтът бе пияница, който живееше в плевнята на един фермер край Колнора. Изпаднал дотам да продава дрехите си срещу глътка ром, принадлежностите му се свеждаха до нощната му риза и няколко парцала. Хленчейки какви несгоди му било докарало прахосничеството на благородния му баща, той бе предложил на Ройс и Ейдриън да купят копринената му нощна риза за пет медни тенента. Ройс му бе отправил по-добра оферта. Ририя се нуждаеха от благородник, който да служи като тяхна свръзка с богатите и привилегированите — почтено лице за непочтената им дейност. Бяха го привели в спретнат вид, платили за нови дрехи и предоставили всичко, съответстващо на един виконт. Бяха му върнали достойнството и Албърт отново стана аристократ. Оттогава виконтът гледаше на Ройс като на приятел, но в подобни моменти — когато качулката му бе вдигната, а гласът груб — дори Албърт се страхуваше от него.
— Е? — настоя Ройс, пристъпвайки напред, карайки Албърт несъзнателно да направи крачка назад. — В затвора ли е? Те не…
— Какво? Не — Албърт поклати глава. — Всъщност няма да повярваш. Идвам от Пира на благородниците, голямата трапеза за Зимния фестивал. Всички бяха там — крале, епископи, рицари…
— На въпроса, Албърт.
— Това правя. Ейдриън също беше там.
Уинслоу видя как ръцете на Ройс се свиват в юмруци.
— Какво му правеха?
— О, не, нищо такова — те го хранеха. Беше… Дали са му рицарско звание, Ройс, имперски рицар. Трябваше да видиш как беше облечен.
Дори джуджето приседна.
— Какво? Говори смислено, побъркан…
— Кълна се. Това е истината! Регент Салдур дори се появи и разказа пред цялата маса някаква откачена история как Ейдриън се сражавал за империалистите в Ратиборската битка и бил ръкоположен заради нея. Представяш ли си?
— Не, не го правя. Да не си започнал да пиеш отново?
— Само малко вино съм пил. Трезвен съм, кълна се — рече Албърт.
— Но защо им е да правят подобно нещо? Ти успя ли да се доближиш до него? Какво каза той?
— Не можеше да говори открито и намекна, че е наблюдаван, но аз смятам, че ще участва в турнира. Изглежда регентите са сключили някаква сделка с него.
— Турнирът на фестивала?
— Да. Ясно изтъкна, че не трябва да се месим или да се опитваме да му помагаме.
— Не разбирам.
— Ставаме двама.
— Чувствам се нелепо — прошепна Амилия на Нимбус, избутвайки чинията си настрана.
Сто двадесет и три чифта очи се взираха в нея. Знаеше точната бройка. Знаеше кои владетели са довели жените си и кои седят с куртизанки. Знаеше кои са чувствителни към теченията и кои не обичаха да седят в близост до камината. Знаеше кои принцеси до кои херцогини не искат да седят. Знаеше кой беше марионетка и кой държеше конците му. Знаеше всички чудатости и недъзи, всяко име и звание — но нито едно лице.