Мис Порочна

14.

Вива ла Хана!

Малко по-късно същата вечер Хана влетя през входа на „Рив Гош“, френското бистро в мола „Кинг Джеймс“, като свиваше и разгъваше напрегнато юмруци. От грижливо прикритите тонколони се носеше гласът на Серж Гинсбург, а въздухът ухаеше на печено месо и пържени картофки, разтопено краве сирене и „Диор Жадор“. Затвореше ли очи, Хана почти можеше да си представи, че е миналата зима и Мона стои до нея. Все още не се беше случило нищо лошо — тялото на Али не беше открито в онази ужасна яма, нямаше го ужасният белег на брадичката й, зловещият Иън не беше пуснат навън под гаранция, нямаше никакви нови съобщения от някакъв си фалшив А. Хана и Мона все още бяха най-добри приятелки, оглеждаха се в античните огледала, които висяха над умивалниците, и отправяха влюбени погледи към новите броеве на списанията „Ел“ и „Ю Ес Уийкли“.

Тя беше идвала в „Рив Гош“ и след Мона, разбира се — Лукас работеше тук през уикендите и винаги черпеше Хана с малък ром и диетична кола. Но тази вечер до нея не стоеше Лукас. Тя вървеше заедно с… Кейт.

Кейт изглеждаше добре — великолепно дори. Черна копринена панделка придържаше лъскавата й кестенява коса. Беше облечена с яркочервена вталена рокля и носеше тъмнокафяви ботуши „Льофлер Рандъл“. Хана беше обула любимите си черни боти „Марк Джейкъбс“ с високи токчета, кашмирена блуза с качулка и тесни дънки, а устните й блестяха с любимото й ултрачервено червило „Нарс“. Двете заедно изглеждаха милиард пъти по-добре от Наоми и Райли, които се бяха свили като два грозни градински гнома край масата, на която по принцип сядаше Хана.

Хана се намръщи. Адски късо подстриганата коса на Наоми и късият й, дебел врат я правеха да изглежда като костенурка. Плъховидният нос на Райли помръдна, когато онази избърса ужасно тънките си устни със салфетка.

Кейт погледна към Хана, засичайки намръщения й поглед.

— Те вече не са ти врагове, не го забравяй! — прошепна тя с ъгъла на устата си.

Хана въздъхна. На теория подкрепяше плана на Кейт „щом не можеш да ги победиш, съюзи се с тях“. Но в действителност…

Кейт се обърна към Хана. Тя беше с три инча по-висока от нея, затова се налагаше да навежда глава, когато й казва нещо.