Шадоус Фол [bg]

Гробарите кимнаха и хукнаха, сякаш собственият им живот зависеше от това. Рия коленичи до Сий Гоут и започна да разкопчава копчетата му.

— Не бих го правил — каза тихо Ериксон. — Може само те да пречат да се разпадне. Остави тая работа за някой, който знае какво прави.

— Разбира се — съгласи се Рия. — Прав си. Аз само… ще ми се да можех да направя нещо.

— Опитай с някоя молитва — обади се дрезгаво Гоут. — Към което и да е божество. Не съм придирчив.

— Как се чувстваш? — попита Ериксон.

— Ужасно гадно. Поредният тъп, гаден въпрос.

— Пести си силите — обади се Бруин Беър.

— Видях те как тичаше — каза Гоут. — Твърде добре за дребен задник. Паднаха му гащите от страх на оня снайперист.

Разсмя се, после се сгърчи от болка и от устата му потече кръв.

— По дяволите — задави се той, — това не е добър знак. Вижте к’во, някой да ми направи услуга и да ме измъкне оттук, по дяволите. Определено отказвам да умра в гробище. Твърде гадно и нелепо, дори за мен.

— Не можем да рискуваме да те местим — обясни Беър. — А сега млъквай, лежи мирно или ще ти фрасна един.

— Не и ти, Бруин. Не е в твой стил. Но ти благодаря за грижите.

Рия стана и се отдалечи, като кимна на шерифа да я последва. След като спряха на достатъчно безопасно разстояние, за да не ги чуват, Рия погледна Ериксон право в очите.

— Без повече дипломация, Ричард. Какви са му шансовете?

— Недобри — призна шерифът. — Огнестрелна рана в корема винаги е зле. Куршумът е излязъл отзад и дупката е толкова голяма, че можеш да си пъхнеш юмрука, както кашля плюе кръв… Мога да се обзаложа, че куршумът със сигурност е засегнал белия му дроб. Ако беше човек, щеше наистина да е в беда, но тъй като е… каквото и да е там… той има шанс.

— Защо точно него? — попита Рия. — Ако снайперистът е дошъл чак до тук, за да убие някого, защо не е избрал някой по-важен, като теб и мен? Мишена, която да си струва труда?

— Добър въпрос — одобри Ериксон. — Не знам.

Рия поклати уморено глава.

— Какво, по дяволите, става в Шадоус Фол? Първо убийствата, после Джеймс Харт, а сега и снайперист с военно подкрепление. Всички ли са полудели?

— Не знам — отвърна шерифът. — Може би. Но мисля, че е по-вероятно някой да си играе игрички с определена цел. Този хеликоптер не би следвало да се промъкне тук, без да задейства всички аларми — естествени и свръхестествени. Или сигурността ни е занемарена, или…

— Или в Шадоус Фол има предател — промълви бавно Рия. — Някой ни е предал на външния свят.