Шадоус Фол [bg]

Те се понесоха надолу като бляскави снежинки, величествени и сияйни, и всеки един от тях бе уникален и удивителен. На Рия ѝ се прииска да отмести поглед, но не можеше да откъсне очи. По бузите ѝ се стичаха сълзи, защото бяха така красиви, твърде красиви, за да са истински. Бяха повече от реални, сякаш тя и всичко останало бе един груб, недовършен шарж. Ериксон гледаше и също плачеше, Бруин Беър и Сий Гоут — и те. Бяха свидетели на величие и изящество, несравними с техния реален свят и знаеха това.

Ангелите закръжиха над открития гроб, пееха за любов и загуба, за недовършени неща. Те се рееха и се носеха из въздуха неуморно и безспир, размахваха бавно огромните си криле, после изведнъж се устремиха нагоре и изчезнаха отново в небето. Ослепителната светлина изчезна и мощният звук внезапно секна, реалният свят се възцари отново, макар че ехото от това величие все още отекваше в телата на тези, които го изживяха. Рия измъкна кърпичка от ръкава си и попи насълзените си очи и мокрите си бузи. Светът изглеждаше банален и скучен без ангелите, но тя не съжали, че са си отишли. Бяха прекалено красиви и съвършени. Плашеха я. В тях нямаше съчувствие и прошка за грешките и слабостите човешки. Нито състрадание или милост. Те бяха ангели, словото Божие, въплътено в образ и форма и не бяха от този свят. Рия погледна гроба пред себе си и бавно се усмихна, виждайки ясно безцветния пламък, който гореше необезпокояван от поривите на вятъра върху надгробния камък на Лука. Осъзна сама, без да е нужно да ѝ казва някой, че ще гори така вечно в памет на един човек, който за малко е носил ангел в себе си.

— Е — обади се накрая Ериксон, а гласът му леко трепереше. — Мисля, че това беше отговорът на въпроса дали наистина е бил обладан от ангел.

— Дааа — отзова се Сий Гоут. — Уха. Сигурно са постигнали това със специални ефекти.

Той надигна бутилката към устата си, после я отдръпна без да отпие. Поне в този момент нямаше нужда от водка. Нещо далеч по-силно гореше у него. Той се ухили на Бруин Беър и тогава бутилката се пръсна в ръката му.

Звукът от изстрела дойде по-късно. Сий Гоут гледаше тъпо счупеното гърло, което ръката му още стискаше. Ериксон измъкна пистолета си и им изкрещя да залегнат. Коленичи на един крак и се огледа светкавично наоколо. Рия се хвърли на земята и застина неподвижно, заровила пръсти в тревата, сякаш искаше да я придърпа като покривало да се скрие. Беър дръпна Сий Гоут за ръката. Чу се нов изстрел и Сий Гоут се олюля, направи крачка назад. Погледна с широко отворени, уплашени очи надолу към уголемяващото се петно кръв в корема му. Бруин го сграбчи здраво за ръката и грубо го дръпна на земята.