Шадоус Фол [bg]

Морисън бавно кимна.

— Колко души са виждали тази стая?

— Малцина. Вече само запалените колекционери си спомнят за мен, никой друг не се интересува. Шадоус Фол е пълен с измислени герои, които са се превърнали в легенди, и повечето от тях са по-известни, отколкото аз някога съм бил. Нямам собствено семейство, а в семейството на Моли всички се чувстваха доста смутени от миналото ми. Затова затворих всичко в една стая и заключих вратата. Влизам от време на време, да избърша праха и да си спомня… Но нещата вече са други. Тези нови убийства излизат извън контрол. Шериф Ериксон е твърде млад, за да се сети за мен, но аз не съм забравил. Умът ми е бистър, както винаги. Време е да се завърна. Шадоус Фол се нуждае от Тайнствения отмъстител.

Ако някой друг бе казал това на Морисън, той щеше неловко да отмести поглед или да се разсмее, но нещо в тона и поведението на Голд, неговите спокойствие, увереност и достойнство накараха Шон да му повярва. За пръв път в живота му липсваха думи и той просто кимна безмълвно. Голд се усмихна.

— Не се безпокой. Няма да нося костюма. Тесен клин и наметка са подходящи за игра на младите. Само ще събера някои неща и може да вървим.

Морисън понечи да кимне с глава, но застина, когато видя Голд да отваря една витрина и небрежно да изважда най-големия револвер, който някога бе виждал. Попремята го леко с една ръка, провери дали е зареден, после го остави настрана, за да може да сложи кобура под мишницата си. Морисън гледаше безмълвно как Голд пусна пистолета в кобура и пробва няколко пъти да го измъкне бързо оттам.

— Винаги избирай голям револвер, Шон — каза небрежно Голд. — Така, ако ти свършат куршумите, винаги можеш да пребиеш копелето до смърт.

Морисън погледна сериозно Голд, но той изглежда не се шегуваше. Отново посегна към витрината, а Шон пак се смути, когато Голд измъкна една очевидно истинска граната оттам.

— Лестър, ти се шегуваш!

— Мъдрият човек винаги взима предпазни мерки — отвърна спокойно Голд. Млъкна и погледна замислено Морисън. — Тези… твои елфи… няма да им пука от малко барут, нали?

— Не — отвърна Шон. — Повярвай ми, Лестър, ще се влюбят в теб.

Голд го погледна строго, не бе сигурен, че му хареса тона, после сви рамене, навлече якето си, което явно имаше специална кройка, за да прикрие пистолета и кобура под мишницата. Пусна небрежно гранатата в джоба си и учтиво се престори, че не забеляза как Морисън трепна.

— Тези твои елфи, Шон… Трябва ли наистина да се срещаме с тях? Искам да кажа, каква полза от няколко дребни човечета с крилца и щръкнали уши, щом ще издирваме безскрупулен убиец?

— Никога не си виждал никого от света на елфите, нали?