Нощен ездач

— Хайде, хайде, Бил! — намеси се капитан Тод. — Не са чак такива, каквито ги описваш.

— Ти пък откъде знаеш? Да не би случайно да си ги изучавал като мен? Та аз години наред съм лежал нощем в леглото и все за тях съм си мислил. Веднъж някой ми спомена за един, дето изобщо не бях го чувал. Живеел в Тенеси, в околия Чийтъм, и аз се дигнах и отидох да го видя. Просто исках да се уверя, че не е по-различен от останалите, и излязох прав. Не го видях, но стана тъй, че не беше и нужно, защото видях жена му. Изтъпаних се аз у тях и възможно най-любезно й казах: „Ще ви бъда благодарен, госпожо, ако ми дадете да пийна глътка вода.“ Даже бях наел файтон само и само да отида до тях. И рекох: „Минавам оттук, ама много горещ ден случих.“ Е, вярно, даде ми вода, но не прясна, естествено, макар че кладенецът в двора очите й щеше да избоде. Когато за втори път напълних черпака, тя ме погледна, както само един Сълинс може да те погледне, и току изтърси: „Разправят, че идела суша, а нашият кладенец в такива времена хич го няма.“ Тогава излях туй, дето беше останало в черпака обратно в менчето и отвърнах: „Госпожо, да пукна, ако не сте от Сълиновите!“ А тя вика — тъй било, и пита отде съм знаел, да не би да съм го прочел на пощенската кутия? Отвърнах й, че не съм, защото просто не е било необходимо, а освен туй, не че ми влиза в работата, ама тя и мъжът й не изповядват ли Христовата вяра? Да, отвърна тя, изповядвали Христовата вяра, само че баптизма. Рекох, много се радвам, и я попитах чувала ли е за Светото евангелие от Матея, Глава десета, стих четирийсет и втори? Отвърна, че в момента не можела да се сети. Та се наложи да й го припомня: „И който напои едного от тия, скромните, само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.“ И понеже ме изгледа някак особено, добавих: „Госпожо, знам, че не съм толкова скромен, но пък и водата ви не е дотам студена. Предайте много здраве на мистър Сълинс от мен.“ Беше досущ като другите женоря на Сълинови. Съберат се с някой Сълинс и сякаш болест прихващат. Че то си е заразно! Омъжи ли се някоя за Сълинс, смятай, че си е опропастила животеца. Туй си е болест досущ като сифилиса, бога ми, че и по наследство се предава. Прихващат я, сиреч, и децата, нали и те са Сълинови. Тъй е то!…