Нощен ездач

Момчето не го слушаше. Гледаше към отсрещния край на стаята. Другите жени бяха станали и Лусил също се размърда. То бързо се изправи, отиде при нея и я изчака да пожелае лека нощ на всички. Сетне, когато тя излезе с Мей и Матилда, я придружи до стълбите. Сенаторът, който също ги бе съпроводил дотам, се върна веднага в стаята и потривайки ръце, рече:

— Е, господа, предлагам да пийнем по още една глътка от най-разкошния дар на нашата славна федерация! — наля питиетата, малко повечко този път, и се обърна към гостите си.

— Ако може, моето да бъде чисто — рече капитан Тод. — Знаете ли — продължи той, взимайки една чаша, — разправят, че разреждаш ли уискито с вода, след време ставаш най-върл пияница, а пиеш ли го чисто, знаеш какво правиш. Разреденото уиски е много коварно. Аз никога не си позволявам повече от това, което изпих тази вечер, а и го предпочитам чисто, за да възприемам по-добре нещата, които стават около мен. И точно на това, господа, се дължи фактът, че не съм станал заклет пияница в един свят, толкоз щедро надарен със съблазни.

Разкрачен, със забити в зеления килим токове, Крисчън се изпъна пред огнището и отпи от чашата си.

— Не — заяви той, — със седло или без, трябва да го яздиш! Без значение кон ли е, куче ли е, уиски ли е или жена. В една къща мъжът трябва да командва! Че те са една стока и стига да могат, на главата ти ще се качат! Аз тъй знам: кукуригаш там, дето си фъргаш семето! Яхането е мъжка работа. И затуй аз яхам уискито, а не то мен! — Отметна глава назад, обърна още една глътка, а адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу като голяма червена тапа.

— Донякъде си прав — рече сенаторът. — Уискито е като жената. Ако знаеш как да се отнасяш с него, то ти се отплаща. Трябва да го обикаляш отдалеч, а не да се гмурваш в него. Малко обич, малко уговаряне, малко ухажване и да видиш какво става. — И той небрежно обгърна чашата с пръсти, сякаш за да покаже, а погледът му стана някак отдалечен. За миг като че ли беше забравил хората около себе си.

Пърси Мън го наблюдаваше. Разправят, че бил голям женкар извън дома си, помисли си той. В този край е трудно да си разпасваш пояса, особено за човек като него, но се носеха слухове, че когато отидел в Луивил и Вашингтон, си наваксвал изгубеното време.

— Уискито е най-великата придобивка на демокрацията след Декларацията за независимостта и Бънкър Хил6 — говореше в това време Крисчън. — А да пукна, ако не е и най-най-великата! Защото, както се казва, може да направи от богаташа последен бедняк, а от бедняка — богаташ!

Мън наблюдаваше сина на капитана, но дочул, че Крисчън споменава името на Сълинс, се обърна към него.

— А Сълинови ги знам, откак се помня. До гуша ми е дошло от тях. И този е като другите. За пари са готови на всичко, а после ни лук яли, ни лук мирисали. Старият Бен Сълинс, бащата на Бен, дето съм сигурен, че сега се пържи в пъклото, тъй както съм сигурен, че бог е дал пера на сойките, за да им скрие голите трътки, срещу два-три сребърника би продал и беловласата си майка на сапун да я сварят. Това обаче не значи, че го осъждам, защото жените от Сълиновия род, като поостареят, заприличват на охтичави кучки. Не дай си боже едно обикновено, свястно и богобоязливо момиче да се омъжи за някой Сълинс и гледай тогава как подир пет години заприличва на тях. Колко пъти съм го наблюдавал! Че вземете жената на Бен Сълинс. Родителите й — добри, свестни хорица, а и тя на човек приличаше. Но влезе ли жена у Сълинови, след пет-шестина години става досущ като тях. Чертите на лицето й се изопват и то посивява като на плъх с натежали от лой мустаци. Точно по това познаваш, че са от Сълиновите — без значение мъж ли е или жена. А ако вятърът духа откъм тях, така и не се налага да гледаш, за да се увериш…