Синът на Один

Влязох в лонгхауза тъкмо навреме да чуя как Фрейдис нарочно предизвиква слабохарактерния си съпруг Торвалд да си изтърве нервите, друга позната нейна тактика. Фрейдис трябва да бе заварила Торвалд в леглото, защото той неколкократно я попита:

— Къде си била? Краката ти са студени и мокри, подгъвът на ризата ти също, значи си била навън.

В началото Фрейдис отказваше да отговори и чак накрая, когато Торвалд наистина се ядоса от мълчанието ѝ, каза, че е ходила да говори с Финбоги и брат му за продажбата или заема на кнора им.

— Отказаха, без да ме оставят да довърша. Изсмяха ми се в лицето и ме обидиха. Казаха, че всеки ден ставам все по-голяма мъжкарана и че ти, не аз, е трябвало да обсъдиш нещата с тях. Финбоги дори ме удари и ме събори на земята.

Торвалд започна да пелтечи как ще излезе и ще даде на братята да се разберат. Фрейдис нанесе нов удар по мъжеството му.

— Ако беше истински мъж — отвърна му тя хапливо, — нямаше да лежиш в леглото и да обвиняваш двамата негодници, които ме унижиха. Един истински мъж би излязъл да отмъсти за честта ми. Но ти, дребен червей, си такъв страхливец, че няма да направиш нищо. Познавам и теб и заешкия ти нрав, и същото важи за половината хора в Братахлид. Когато се приберем, ще се разведа с теб заради страхливостта ти и всички ще застанат на моя страна.

Както обикновено леля ми знаеше как да извърти нещата. Страхливостта е най-лошото и най-позорно основание за развод по бързата процедура и отстъпва само на хомосексуализма. Торвалд отказа да преглъща повече обидите. Скочи от леглото, навлече дрехите си и грабна секира и меч. Миг по-късно, с Фрейдис по петите, приканяща другите гренландци да последват водача си, Торвалд вече залиташе и се хлъзгаше по калната пътека към лонгхауза на исландците. Рязко отвори вратата, на бегом стигна до Хелги, сънливо обмислящ предложението на Фрейдис за кнора и замахвайки широко секирата, я заби в гърдите му.

След миг вътре вече се вихреше истинско клане. Прииждаха все нови и нови гренландци, всеки размахваше оръжие и сечеше клетите изненадани исландци. Носеха се клетви и викове, исландците се изхлузваха от пейките, които им служеха за легла и търсеха оръжията си. Само че бяха в твърде неизгодно положение. Повечето бяха убити още сънени или невъоръжени.

Бях твърде млад, за да ме извикат за нападението. Чух виковете и шума и изтичах до страничния вход на лонгхауза. Пристигнах тъкмо навреме да видя как Фрейдис извади меча на Хелги изпод леглото му и уби брат му Финбоги, за да не разкрие истината. Прониза го с такава сила, че острието на меча се показа цяла педя откъм гърба. Фрейдис просто избърса стоманата и се впусна в кървавата баня.

Думата отново си казаха пагубните викингски обичаи. Всеки знае суровата истина, че започне ли се клане, връщане назад няма. В мига, в който бе нанесен първият смъртоносен удар, всички бяха наясно, че ще е най-добре всички исландци да бъдат изклани. Всеки оцелял беше потенциален свидетел и ако разказът му за убийствата достигнеше семействата на жертвите в Исландия, щеше да доведе до вълна от отмъщения. А към прастарата истина допринасяше и кръвожадната лудост, обхванала гренландците. Убиваха и убиваха, и убиваха, докато се измориха.