Синът на Один

Избраният адвокат бе Ейолф Болверксон, всеобщо признат за най-лукавия юридически мозък в страната. Ейолф вече бе разпънал шатрата си в Тингвелир. Флоси обаче трябваше да внимава да не го видят с Ейолф, защото според исландските закони юридическите съветници не следва да действат за лична облага или да продават услугите си и едно дело може да бъде водено само от пряко засегнатата страна или неин представител, свързан с нея кръвно или по дълга на честта. Ейолф нямаше никаква връзка с Подпалвачите и е малко вероятно да е бил убеден в невинността им. Но му се носеше славата на алчен човек и като много други адвокати бе напълно готов да продаде услугите си, стига заплащането да си струва. Затова и в началото отблъсна Флоси с думите, че няма да говори от негово име. Най-много би приел в съда да се яви като страничен наблюдател и да даде безпристрастен съвет. Но когато Флоси тихо го дръпна встрани и му предложи масивна златна гривна, Ейолф прие подкупа и се съгласи да говори от негово име, уверявайки Флоси, че никой не познава толкова издъно уловките и вратичките на исландския закон и че ще намери начин Подпалвачите да избягат от наказанието си.

Знам всичко това, защото тогава вече бях прикрепен да следя Флоси.

Кари Солмундарсон се промъкна в Тингвелир четири дни преди Подпалвачите. По външния му вид не бих предположил, че е страховитият воин, за когото бях слушал. Беше среден на ръст и по-скоро слаб, и изглеждаше така, сякаш едва ли го бива много с бойната секира. Имаше дълго лице с дълъг нос над малка уста, и сключени кафяви очи. Нетипично за воин, поддържаше брадата си сресана и подрязана, и привързваше косата си над челото с тъмносива лента. Сваляше я само когато се готвеше за битка и тогава разкошната му коса се превръщаше в истинска грива. Издаваха го движенията му. Беше гъвкав като атлет, бърз и непредсказуем, и винаги нащрек, като излязло на лов диво животно. Случаен зяпач ми го посочи тъкмо когато Кари се готвеше да влезе в шатрата на един от потенциалните си съюзници. Тръгнах след него, извън границите на периферното му зрение, но той все пак ме усети, изведнъж се извърна към мен и отпусна ръка на дръжката на късия меч, затъкнат в колана му.