Шогун

— Защо жените не напуснат открито?

— Съветът нареди съпругите и семействата на всички даймио да чакат тук съпрузите си, които трябва да се явят за церемонията. Великият генерал се чувствувал прекалено отговорен за тяхната сигурност, за да им позволи да скитат, където им скимне. Крепостта е затворена по-плътно от стара стрида.

— И отвън е същото, Кири-сан. По пътя Токайдо има много повече бариери от преди, а на петдесет ли оттук започва охраната на Ишидо. Навсякъде патрулират войници.

— Всички се боят от него освен нас и малкото ни самураи, но ние сме му грижа колкото цирей на задника на някой дракон.

— А нашите лекари?

— И те… Продължават да ни съветват да не пътуваме — дори ако получим разрешение, което никога няма да стане.

— Добре ли е Садзуко-сан? Бебето как е?

— Добре са. Нали го видяхте? Аз също съм добре — въздъхна Кири и умората й пролича. Марико забеляза, че косата й беше доста по-бяла от преди. — Нищо не се е променило, откак писах на господаря в Анджиро. Ние сме си заложници заедно с всички останали, докато дойде денят. След което ще се вземе решение.

— Но щом като негово императорско величество пристига, значи, край на всичко, нали?

— Да, на такова ми изглежда… Идете си починете, Марико-сан, но елате да вечеряте после с нас. Тогава ще си поговорим. А между другото имам новина за вас. Вашият прочут варварин-хатамото — дано е благословен, задето спаси господаря, и ние чухме за това — е пристигнал с кораб тази заран заедно с Касиги Ябу-сан.

— Така ли! Толкова се притеснявах за тях. Те тръгнаха един ден преди мен, по море. И нас ни настигна тайфунът близо до Нагоя, но на суша не е чак толкова страшно. Така се боях да не би… Ох! Олекна ми!

— И тук не беше кой знае колко ужасно и ако не бяха пожарите… Хиляди къщи изгоряха, но има само две хиляди души жертви. Днес разбрахме, че тайфунът е засегнал най-силно Кюшу, откъм източния му бряг, и част от Шикоку. Там са загинали десетки хиляди. Пълните размери на щетите още не са известни.

— А реколтата? — побърза да попита Марико.

— Тук, в околностите, големи площи земя са се слегнали, но селяните се надяват да се справят. Кой знае? Ако на Кванто не са нанесени сериозни щети, може да се наложи да изхранва с ориз цялата империя през следващата година.

— За предпочитане е тази реколта да е в ръцете на Торанага-сама, отколкото на Ишидо, нали?

— Да. Но за жалост деветнадесет дни не стигат, за да се прибере реколтата. Тук и молитвите няма да помогнат.

— Така е — допи Марико сакето си.

— Щом корабът им е тръгнал един ден преди вас, значи, доста сте бързали — продължи Кири.

— Реших, че най-добре ще е да не се бавя никъде, Кири-сан. За мен пътуването не е удоволствие.

— А как е Бунтаро-сан? Добре ли е?

— Да. Сега отговаря за Мишима и цялата граница. Видях го съвсем за кратко, преди да тръгна. Знаете ли къде е отседнал Касиги Ябу-сан? Нося писмо за него.

— В някоя от къщите за гости. Ще разбера къде точно и веднага ще пратя да ви съобщят. — Кири прие да й сипят още вино. — Благодаря, Марико-сан. Разбрах, че Анджин-сан е все още на галерата.