Гравитационна дъга [bg]

— Няма кетчуп, няма кетчуп — косматото синьо сако възбудено сред шишенца с оцет и зехтин и подноси — изглежда, че е… ебати, Родж, що за място е това — крещи изкосо надолу през седем вражески лица — ей, прател, да се намира там при тебе кетчуп?

Кетчуп е кодова дума, ясно ли е…

— Много странно, — отвръща Роджър, който ясно е видял съвсем същото в пещта за барбекю, — аз тъкмо щях да те питам същото!

Двамата се усмихват глупашки един на друг. Отбелязваме за протокола, че аурите им са зелени. Сериозно. Още от зимата на ’42 година, в конвоя през бурята в Северния Атлантик, навсякъде из кораба се търкалят тонове 127-милиметрови снаряди, германската вълча глутница отляво и отдясно невидимо потопява на поразия другите кораби, в боеви постове в оръдейна кула №51 се чува как Папи Ход разказва анекдоти за корабокрушения, наистина смешни, и всички в разчета се хващат истерично за коремите, задъхани, — оттогава насам морякът Бодайн никога не е бил обхващан от тъй силен екстаз при откриващата се пред него неминуема възможност за смърт.

— Яка трапеза сте спретнали, а — вика Бодайн — ’Но’о готина кльопачка!

Разговорите са почти замрели. Вежливо любопитни лица се обръщат към него. Пламъци лумват в пещта за барбекю. Това не са „чувствителни пламъци“1301, но ако бяха такива те нямаше да открият присъствието на бригаден генерал Пудинг. Сега той е член на Противодействащите Сили, благодарение на благосклонността на Карол Ивентир. Точно така, благосклонността. Сеансите с Пудинг са не по-малко тягостно уморителни от някогашните Ежеседмични Оперативки в „Бялото Видение“. Сега Пудинг дърдори повече отколкото приживе. Участниците са започнали да хленчат: „Ще се отървем ли изобщо някога от него?“ Но именно благодарение на пристрастието на Пудинг към кулинарните лудории е била разработена следващата по-долу отвратителна военна хитрост.