Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Събра парчета и остатъци от стените и пода, стъкми огън и си опече за закуска малко кестени и умрели птици. Пушекът подразни очите му.
Мусаши се върна малко след пладне. Около час по-късно няколко селяни с плътни сламени наметала против дъжд дойдоха да изкажат благодарностите си за помощта, оказана на някой болен, при отбиването на прелялата вода и в различни други случаи. Както призна един:
— Винаги при такива случаи сме почвали свади, понеже всеки бърза първо да се погрижи за своето. Днес обаче последвахме вашия съвет и работихме всички заедно.
Носеха също храна за подарък — сладки, туршия и за радост на Йори — оризови питки. Като се замисли, момчето реши, че днес е получило урок — ако човек забрави за себе си и работи заедно с всички, храната ще се появи като дар.
— Ще ви построим нова къща — обеща един от земеделците. — Такава, че да не я отнася вятъра.
Засега ги покани да гостуват в неговата къща — най-старата в селото. Щом стигнаха там, съпругата на човека окачи дрехите им да съхнат и когато се приготвиха да си лягат, им дадоха отделни стаи.
Преди да заспи, Йори усети някакъв звук, който разбуди любопитството му. Обърна се с лице към стаята на Мусаши и прошепна през шоджито:
— Чувате ли, господине?
— А-а?
— Слушайте. Едва се чуват — барабани от танците в светилището. Не е ли необичайно да правят танци в нощта след тайфун?
Единственият отговор бе шумът от дълбоко дишане.
На следващата сутрин Йори стана рано и попита селянина за барабаните. Върна се в стаята на Мусаши и ведро каза:
— Нали светилището Мицумине в Чичибу не е много далеч оттук?
— Не вярвам да е.
— Искам да ме заведете там, за да поднеса почитанията си.
Озадачен, Мусаши поиска да узнае заради какво е този внезапен интерес и разбра, че барабанчиците били музиканти от съседното село и се упражнявали за свещения танц Асагая, с който тяхното семейство се занимавало от далечно минало. Всеки месец отивали да свирят и танцуват на храмовия празник на Мицумине.
Хубостта на музиката и танцуването бе позната на Йори само по тези шинтоистки свещени танци. Той необикновено ги харесваше и чул, че танците Мицумине са една от трите големи разновидности на това изкуство, много му се искаше да ги види.
— Няма ли да ме заведете? — замоли се. — Преди къщата ни да стане готова, ще минат поне пет-шест дни.
Настоятелността на Йори напомни на Мусаши за Джотаро, който често ставаше досаден и хленчеше, мусеше се и мрънкаше, за да получи, каквото иска. Йори, толкова пораснал и самостоятелен за възрастта си, рядко прибягваше до такъв подход. Мусаши не се бе замислял нарочно за това, но някой наблюдател би могъл да забележи последиците от неговото въздействие. Едно от нещата, на които целенасочено научи Йори, беше да прави ясна разлика между себе си и своя учител.
Отначало отговори двусмислено, но след малък размисъл каза:
— Добре, ще те заведа.
Йори скочи във въздуха и възкликна:
— И времето е хубаво!
След пет минути вече бе известил домакина за щастието си, помолил за сух обяд и осигурил нови сламени сандали. После отново се озова пред учителя си с въпроса:
— Не е ли време да тръгваме?
Селянинът ги изпрати с обещанието, че докато се върнат, къщата им ще бъде готова.
Подминаха места, където тайфунът бе оставил след себе си почти цели езерца, но иначе бе трудно да се повярва, че само преди два дни небесата бяха дали воля на гнева си. В ясносиньото небе ниско прелитаха сврачки.
Първата вечер си избраха евтина странноприемница в село Танаши и рано си легнаха. На следващия ден пътят им ги отведе още по-навътре в голямата равнина Мусашино.
Пътуването им се прекъсна за няколко часа при река Ирума, която бе придошла и станала три пъти по-широка. От кирпичения мост бе останал само един малък участък, който безполезно стърчеше посред течението.
Докато Мусаши гледаше как група селяни носят от двете страни нови колове, за да направят временно мостче, Йори забеляза някакви стари връхчета от стрели и обърна вниманието му върху тях, като добави:
— Има и шлемове. Тук трябва да е имало битка.
Той почна да се забавлява покрай речния бряг, като изравяше връхчета на стрели, ръждиви късчета от натрошени саби и разни парченца стар метал с неопределен произход.
Изведнъж отдръпна ръка от един бял предмет, който се готвеше да хване.
— Това е човешка кост! — извика.
— Донеси я тук — отвърна Мусаши.
Йори не можеше да докосне отново костта.
— Какво ще правите с нея?
— Ще я заровя някъде, където няма да стъпват по нея.