Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— А-а-ами, наистина, обмислях тези неща, но…
— Обмислял си ги? Нищо не ти е пречило да постъпиш така. Но си приложил страхливата уловка да вземеш другиго като примамка за Коджиро, та да го нападнете всички заедно. В сравнение с това държанието на Коджиро буди възхищение. — Тадааки млъкна. — Той дойде да се срещне лично с мен. Отказа да има нещо общо с един страхливец и предизвика мен, на основание, че провинението на ученика е провинение и на учителя.
— Накрая сблъсъкът между неговата и моята сабя извади на показ едно срамно престъпление. Сега аз смирено се признавам виновен за това престъпление.
В стаята цареше мъртва тишина.
— Сега, Тораносуке, като размислиш, още ли се смяташ за неопетнен самурай?
— Простете ми.
— Излез.
С наведен поглед Тораносуке отстъпи десет крачки назад и коленичи на пода с протегнати напред ръце, готов да се поклони.
— Желая ви най-добро здраве, господине… Подобно и на всички останали.
Гласът му бе мрачен.
Стана и тъжно излезе от доджото.
Тадааки се изправи.
— Аз също трябва да се сбогувам със света.
От учениците се чуха сподавени ридания. Последните му думи бяха строги, но изпълнени с обич.
— Защо тъжите? Вашият ден настъпи. От вас зависи да се погрижите това училище с чест да влезе в новата епоха. Като се започне отсега, бъдете скромни, трудете се и с всички сили се стремете да облагородявате духа си.
Върнал се в гостната, Тадааки със съвсем невъзмутим вид спокойно седна и се обърна към Коджиро.
След като се извини, че го е накарал да чака, каза:
— Току-що изключих Хамада от училището. Посъветвах го да промени държанието си и да се опита да схване същинския смисъл на самурайските правила. Възнамерявам, естествено, да освободя старицата. Бихте ли искал да я вземете със себе си или пък да уредя да се върне по-късно?
— Доволен съм от това, което вече направихте. Може да дойде с мен.
Коджиро помръдна, сякаш се готви да стане. Двубоят напълно го бе изтощил и последвалото чакане му се стори много, много дълго.
— Не си тръгвайте още — помоли Тадааки. — Сега, когато всичко свърши, нека пием заедно по чаша и да оставим миналото настрана. — Плесна с ръце и извика: — Омицу! Донеси малко саке.
— Благодаря — отвърна Коджиро. — Много любезно, че ме каните. — Усмихна се и лицемерно допълни: — Сега зная защо Оно Тадааки и школата Ито са така прочути.
Всъщност не изпитваше към Тадааки никакво уважение.
„Ако естествените му заложби се развият правилно, помисли си Тадааки, светът ще преклони глава в нозете му. Ако обаче свие в погрешна посока — ето още един бъдещ Дзенки.“
„Ако бяхте мой ученик…“ Думите бяха на върха на езика на Тадааки, но вместо да ги изрече, се засмя и скромно отвърна на Коджировото ласкателство.
В хода на разговора им бе споменато името на Мусаши и Коджиро узна, че се обмисля той да стане един от малцината избраници, които дават уроци на шогуна.
— О?! — възкликна само той, но изражението му издаде неговото неудоволствие.
Обърна бързо очи към залязващото слънце и настоя, че е време да си тръгва.
Не много време след това Тадааки изчезна от Едо. Той се ползваше с името на непосредствен, прям воин, въплъщение на искреността и себеотрицанието, но лишен от дипломатическия усет на Муненори. Като не разбираха защо човек, който привидно можеше да постигне всичко, си е наумил да избяга от света, хората бяха обзети от любопитство и почнаха да приписват на неговото изчезване какъв ли не смисъл.
Вследствие на поражението Тадааки, разправяха, бил полудял.
Тъжната страна на живота
Мусаши заяви, че това е най-лошата буря, която някога е виждал.
Йори печално погледна подгизналите, изпокъсани книжни страници, пръснати на всички страни и тъжно си помисли: „Няма учене повече.“
Два дни през есента — двеста и десетият и двеста и двадесетият ден от годината — предизвикваха особен страх у селяните. Тогава бе най-вероятно оризовата реколта да бъде унищожена от тайфун. Йори, повече подготвен за опасностите от своя учител, бе взел предпазната мярка да привърже покрива и да наслага по него камъни. Въпреки това през нощта вятърът го отнесе и щом стана достатъчно светло, за да огледат щетите, установиха, че хижата е безнадеждно разрушена.
Като си спомни за своя опит от Хотенгахара, Мусаши тръгна на път малко преди съмнало. Докато го гледаше как се отдалечава, Йори си мислеше: „Какво ще му помогне да гледа съседските оризища? Естествено, че са наводнени. Нима собствената къща нищо не значи за него?“