Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
И с това свършва и за нас тази книга, пък само Аллах знае повече…
Всемогъщ е само онзи, който не се влияе от смените на времената и епохите, върху когото не се отразяват промените, който не се грижи за живот и съществуване и се отличава с това, че е по-съвършен от всичко друго. Молитви и мир за най-предания пратеник на неговото величие, най-съвършеното от неговите създания, нашия господар Мохамед, най-първия между вечно възхваляните, нему сме покорни пред бъдещия ни край! Хвала на Аллаха, раздаващ благоденствие, щедро даряващ с благата си царе и слуги! Молитви и мир за онзи, който е първи сред пророците, на неговия пречистен род и на най-добрите му следовници! И така излезе и на български език тази книга, събрала най-прекрасните повествования, чудесата на чудесата, най-изисканите разкази, притчи, случки и събития, разказваща за средните векове в ислямските страни, за нравите на техните народи, техните действия и обичаи. С една дума — една книга, която е дар за четене и удоволствие за четящия! Така, с помощта на Аллаха, тя бе завършена!
Азбучник
А’ашари — една десета част от Корана.
Аба — дълга горна шаячна дреха с оширочени рамене (за разлика от българската аба, чието название е от същия арабски корен).
Абдул Азиз бен Маруан (починал 704) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на халиф Абдул Малик бен Маруан, управлявал Египет в течение на 20 години и въвел строг ред и законност. Воюва срещу Византия, в Мала Азия и Северна Африка.
Абдул Кадир ал-Джилани (1086–1167) — средновековен проповедник и мистик. Гробницата му е в Багдад.
Абдул Кудус — раб на Най-светия (едно от имената на Аллах).
Абдул Малик бен Маруан (646–715) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на Абдул Малик бен Маруан. Халиф в Дамаск, завладял съвременна Сирия и Ирак, Хиджаз, Египет, воювал в Мала Азия и Северна Африка. Въвел арабския език като единствен свещен език за всички мюсюлмани. Отстранява от всички държавни постове немюсюлманите и пръв сече златни (динари) и сребърни (дирхами) монети.
Абдул Масих — роб на Месията (Иисус).
Абдул Рахман бен Алауан ал-Захид Хатим ал-Асам (починал 752) — един от първите иранско-ислямски шейхове в Хорасан, Персия.
Абдул Самад — раб на Вечния (едно от имената на Аллах).
Абдул Хасан — раб на Хубавия (едно от имената на Аллах).
Абдуллах — раб божи.
Абдуллах Абу Бакр ас-Садик (починал 634) — първи халиф след Мохамед, негов зет (женен за дъщеря му Аиша), започнал редактирането на Корана.
Абдуллах бен Кайс ал-Рукият (VII в.) — поет от бени тамим, бил известно време валия на Дамаск, известен с политико-историческия си епос, съдържащ разкази за събития от началото на исляма.
Абдуллах бен Шадад — родоначалник на кюрдска ислямска династия в Северен Иран и Армения, основана от сина му Мохамед, със столица Нахичеван, с 14 царе, царували между 951 и 1075 г.
Абдуллах ибн аз-Зубайр — внук на халифа Абдуллах Абу Бакр. Оспорва властта на първите халифи от династията на Омеядите. След смъртта на халиф Муауия през 680 г. се обявява за халиф, но е принуден да бяга в Мека, откъдето получава прозвището Търсещ защита от камъка, тоест от свещения камък, намиращ се в Мека.
Абрад — копринен плат на бяло и черно райе.
Абу ал-Айна — връх на образеца.
Абу Билал (V в.) — доислямски поет от Шарика (Шарджа) — княжество, сега част от Обединените арабски емирства.
Абу Джаафар ал-Мансур — абасидски халиф (754–775), основава град Багдад и го прави своя столица.
Абу Зурра ал-Гафари (починал 653) — един от първите сподвижници на Мохамед. Известен с ярък език и фанатична набожност, смятан за един от най-добрите разказвачи на хадиси.
Абу Кир — черен като смола; също: название на залив недалеч от Александрия, където е бил разбит флотът на адмирал Нелсън от Наполеон.
Абу Музаффар — победоносец.
Абу Муса ал-Ашари (починал 657) — кадия, съдил между Муауия и Али кой да стане халиф.