Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
„О, Небесна майко! Доведи я тук, само това те моля…“
Кадилак го сръга и му посочи петима конници, препускащи в лек галоп. Първият беше пратеникът Тоширо Хазе-Гава. Той можеше да окаже известна помощ. Не. Това не беше вярно. Той беше достатъчно тъп, за да повярва на историята на Стив, и достатъчно умен, за да му възложи работа като пощальон. Без неговата подкрепа сега нямаше да са тук. Пратеникът беше пренебрегнал предупреждението му да стои настрана — вероятно защото беше длъжен да присъства. Но пък ако някой от екипа на шогуна не присъстваше, това нямаше да, изглежда, много добре след злополуката. Т.Х.Г. просто трябваше да се възползва от шансовете както всеки друг.
Чуха тръби и биене на барабани. Стив погледна през параваните и видя един самурай на кон да препуска към Херън Пул. Войниците застанаха в стойка мирно — левият крак настрани и малко напред, левият юмрук високо върху бедрото, дясната ръка протегната на нивото на рамото под прав ъгъл спрямо дръжката на копието. Звукът на барабаните и тръбите стана по-силен.
„Хайде, Клиъруотър! Къде си, по дяволите?“
От разговорите, които беше чул Кадилак, Стив знаеше, че преди първия за деня полет ще има много церемонии. Искаше Клиъруотър да е тук, за да поддържа Кадилак във форма. Мютът вече беше ударил две големи глътки саке, за да успокои нервите си или да удави тъгата — или и двете. Стив му беше взел шишето и го беше заплашил, че и тримата ще го бият по главата, ако глътне дори и капка повече.
Предната нощ, докато Стив рискуваше живота си да натовари всичко на самолетите, Кадилак лежеше пиян под масата. Точно партньор, от какъвто имаха нужда — сто процента ненадежден. Това, че майсторите на желязо го бяха отхвърлили, го беше засегнало силно, но урокът още не беше усвоен. При възможност дори в последната минута той нямаше да изпълни обещанието да се върне. Стив беше казал на Джоди и Келсо да не го изпускат от поглед. Но Клиъруотър щеше да повдигне духа му нали затова я беше изпратил Мистър Сноу. Лудият стар глупак. Всичката тази кръв, пот и сълзи — и за какво? Сто пушки от каменната ера, които нямаше да послужат никому, освен на майсторите на желязо да укрепят търговските си позиции.
Мисълта за пушките накара Стив да отиде до скривалището под пода, където беше скрил пистолетите и гранатите, пуснати от АМЕКСИКО в езерото.
Отмести една от рогозките, вдигна дъските на пода и махна сгънатата отдолу покривка. Под нея имаше четири многозарядни въздушни пистолета с резервни пълнители и бутилки с въздух, осколочни гранати, димки и гранати с газ. Стив и Джоди не бяха виждали такива, но според Келсо при едно вдишване било все едно че те е ударил бизон в гърдите. Газът очевидно атакуваше нервите, мускулите или нещо друго, което контролира дихателната система, и причиняваше болезнено схващане на белите дробове и гърлото.
Димките не увреждаха здравето, но докато от другите гранати можеш поне да се опиташ да се скриеш, тези малки чудовища се промъкваха навсякъде — затова от АМЕКСИКО предвидливо бяха включили пет противогаза с химически филтри.
Звукът на тръбите и барабаните стана по-силен и Кадилак каза:
— Идват…
И тогава вратата се отвори. Двете прислужнички, с които Стив и Кадилак се бяха къпали, влязоха със странна прегърбена походка, поклониха се на Кадилак и изписукаха:
— Имате важно посещение!
И паднаха на колене. В стаята влезе Тоширо Хазе-Гава, придружен от няколко джапи.
Щом видяха въоръжените самураи, Кадилак, Джоди и Келсо паднаха на колене.
Стив, който вече си беше на колене, внимателно затвори капака на скривалището и се изправи.
— Много мило от ваша страна, че наминахте. — Търсеше си белята, но изобщо не го беше еня.
Ръката на пратеника стисна дръжката на меча.
— Чувам, че има промяна на плана — каза той през зъби.
— За генералния консул ли говорим?
— Да.
— Какво е станало? Да не би да не дойде?
— Ще дойде. И дори е доволен.
— Значи всичко е наред.
— Уговорката не беше такава, Брикман. Ти знаеш какви са желанията на моя клиент. Той трябва да е във въздуха. Така, както бях аз.
— Е, поради обстоятелства извън нашия контрол, няма да стане точно така. Но не се тревожете, той все пак ще лети.