Скитникът евреин

XX глава

Самоубийство

Цефиза и Гърбавото мълчаливо продължиха своите приготовления за последните мигове от живота си.

Колко още злочести девойки, като двете сестри, са потърсили спасение в смъртта! Върху обществото винаги ще тегне тази страшна отговорност, че е допуснало към тази крайна стъпка да прибегнат млади хора, които не са били в състояние да живеят с мизерната заплата, без къшей хляб… Какво друго им остава освен да прибегнат до трите единствени изхода:

— Живот изпълнен с непосилна работа и убийствени лишения, който рано или късно довежда до трагичен край:

— Живот в разврат, който също убива, но бавно и мъчително;

— Самоубийство, което е най-бързото спасение…

Гърбавото и Цефиза са две представителки на работническото съсловие, на трудовия женски свят.

Едната, въпреки физическия си недъг, нито за минута не е преставала да се бори: работила е свръх сили, примирявала се с убийствената мизерия, неподдала се на лоши изкушения… Такива клети създания вървят през живота превити от грижи и умора, кротки и покорни, но запазили своя чист вътрешен мир. Злощастната им съдба обикновено ги отвежда в болница, където бавно и мъчително умират и се превръщат в учебно помагало за анатомическите кабинети… Клети жени, но свети мъченици!

Други, недотам търпеливи и издръжливи на мъките, разгарят малко въглища и уморени до краен предел от несретния си живот, останали без искрица надежда — най-сетне намират покой. Покой в самоубийството, което понякога е просто едно от заболяванията, които спохождат работническите прослойки и имат трагичен край.

Трети жени, като Цефиза например, притежаващи жив и темпераментен характер, емоционални, притиснати от недоимъка, не издържат. Те са мечтали за светски удоволствия, за малки житейски радости, които остават несбъднат сън. Действителността е много по-сурова: всекидневна борба за парче хляб, за оцеляване.

Какво става тогава с тях? Явява се някакъв любовник, който събужда с приказки детските мечти за балове, разходки в общество. Това той говори на една злочеста девойка, която е млада и просто трепти от жизненост, а е прикована към работата си по осемнадесет часа на ден. Пред погледа й оживяват бленуваните хубави и нови дрехи, вкусните и ароматни ястия. И тя скланя пред настоятелните увещания, защото са я напуснали съпротивителните й сили. Много скоро обаче девойката се оказва изоставена от богатия прелъстител. Как клетото момиче да се върне към стария жалък живот? То вече е привикнало с хубавите дрехи, със ситото всекидневие. И ето, че е готова да слезе още едно стъпало надолу, или както казва понякога Цефиза, едни в такъв случай умират от безчестие, а други живеят от него…