Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
И ето, че отново дойде мигът, в който Адриана и Гърбавото, девойки от съвсем различни прослойки на обществото се оказаха една до друга, еднакво чисти и благородни.
Силите на Гърбавото се възвръщаха и тя вече вярваше, че Агрикол ще направи всичко възможно да помогне на сестра й. За тази моментна заблуда спомогнаха и успокоителните думи на госпожица Кардовил.
— На вас, пак на вас, скъпа госпожице, аз и Цефиза дължим живота си… — шепнеше развълнувано Гърбавото.
— Успокойте се, преди малко ми съобщиха, че тя е дошла в съзнание.
— Нали знае, че и аз съм жива? Иначе не би могла да понесе…
— Бъдете спокойна, мила моя — каза Адриана, като стискаше влажните ръце на Гърбавото в своите, — всичко знае тя… Не се тревожете повече… всичко ще се оправи.
— Колко сте добра, госпожице! След моето напускане дори, когато би трябвало да ми се сърдите…
— Не бързайте, когато се съвземете съвсем, ще си говорим за много неща. Как се чувствате?
— По-добре съм… Този чист въздух сякаш ми влива нови сили. Ще ви разкажа всичко за Цефиза, и вярвам, скъпа госпожице, че вие отново ще я приемете…
— Разчитайте на мен, мила — отговори Адриана, като едва прикриваше тревогата си, — аз се интересувам от всичко, което е свързано с вас. Но я ми кажете, нали преди да прибегнете до тази отчаяна постъпка, вие ми писахте?
— Да, госпожице.
— Уви — продължи Адриана, — като не сте получили моя отговор навярно сте помислили, че съм ви забравила.
— Справедливо е да се сърдите след моето бягство, госпожице.
— Не, не се сърдя, но понеже не сте получили от мен отговор, трябва да споделя, че аз в действителност не съм виждала вашето писмо…
— Но знаете, че ви писах, нали?
— Да, разбрах, че сте го предали на моя портиер, но той пък се доверил на слугинята Флорина.
— На това толкова мило към мен момиче?…
— Уви, оказа се, че през цялото време тя си е служила с недостойни лъжи, защото е била подкупена от моите врагове.
— Тя?! — почти извика Гърбавото. — Възможно ли е това?
— Сама призна — отвърна тъжно Адриана. — Била е принудена да постъпи по този нечестен начин. Изповяда ми се преди да умре.
— Умряла? Тъй млада и хубава!
— Нейната смърт много ме разстрои, въпреки, че ме е предавала. Разкаянието й бе толкова искрено… Именно тогава научих и за вашето писмо, в което ме молите да се срещнем, за да помогнем на сестра ви.
— Точно за това ви молих в писмото, но не мога да разбера, каква изгода са имали да го скрият?
— Бояха се да не се върнете отново при мен, защото знаеха колко много ме обичате. Неприятелите ми се уплашиха от вашата привързаност и вярност. Сега разбирам инстинктивното ви отвращение от онзи окаян човек, когото аз защитавах…
— Господин Родин ли? — настръхна Гърбавото…
— Да — отвърна Адриана, — но нека не говорим сега за това. По-важно е, че силите ви се връщат, гласът ви не е вече толкова слаб, дори страните ви се позачервиха. Обещайте ми, още сега, че оттук нататък ще бъдем неразделни приятелки!
— Госпожице, какво говорите! Аз ваша приятелка? — развълнувано изрече Гърбавото и наведе очи.
— Защо се учудвате? Та нали само преди няколко дена ви наричах своя сестра, своя приятелка? Нима нещо се е променило в отношенията ни? Дори нещо повече, фаталното сходство на положението, в което се намираме и двете, прави вашето приятелство за мен още по-скъпо. Вярвам искрено, че съм заслужила това?… Моля ви, не ми отказвайте.
— Вие ли… вие ли имате нужда от приятелството на едно бедно момиче?…
— Да, — отговори Адриана, като погледна Гърбавото изпитателно — и при това сте може би единствения човек, пред когото мога да споделя най-съкровените си мисли, радостите и тревогите.
Двете девойки се гледаха с открити погледи.
— Но на какво дължа това ваше голямо доверие, госпожице? — все по-учудено попита Гърбавото.
— Имате широко сърце и смел характер, — отговори Адриана и след като се подвоуми продължи, — освен това сте жена и най-добре можете да разберете страданията ми, и можете искрено да ми съчувствате.
— Да ви съчувствам ли? Бедното грозно момиче да съчувства на такава красива и богата госпожица като вас!?