Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Но това е така, мила сестрице, защото имаш истинско сърце. Всичко това нямаше да се случи, ако бях успяла да разговарям с госпожица Кардовил или поне да беше прочела писмото, което й написах… Но тя вероятно е обидена от моето напускане и смята, че съм неблагодарна, за което има право… Затова и не се реших да й пиша втори път. Колкото и да е благородна, думата й е тежка, когато вярва, че е права. Освен това вече бе много късно, защото ти вече бе решена да свършиш…
— Да, наистина решена, защото моето безчестие разяждаше сърцето ми… И Жак умря в ръцете ми, изпълнен с презрение, а аз толкова много го обичах… — Цефиза тежко въздъхна. — Така се обича само веднъж в живота!
— Нека съдбата реши, какво да стане с нас — каза Гърбавото замислено.
Краткото мълчание бе нарушено от Цефиза.
— До сега, мила сестрице, не си ми казвала, защо все пак напусна дома на госпожица Кардовил?
— Тази тайна е едничката, която ще отнеса заедно с мен в гроба — тихо промълви Гърбавото.
В този момент тя с горчивина си мислеше, че наближава часът, в който щеше завинаги да изчезне срамът, който я бе преследвал през последните няколко дни: да се изправи лице в лице с Агрикол, който бе разбрал за нещастната и жалка любов, която изпитваше към него…
Тук е мястото да споменем, че когато изчезна дневникът й, тя бе сигурна, че е попаднал в ръцете на ковача и макар, че бе сигурна в добрината и благородството на Агрикол — не можеше да се примири с мисълта, че е научил за нейната, макар и съвсем чиста, любов. И сега, когато заедно с Цефиза бяха изпаднали в безизходно положение, тя не можеше да си представи, че ще потърси помощ от Агрикол.
Ако не бе в това окаяно състояние и под влияние на думите, изричани от Цефиза, Гърбавото вероятно би погледнало другояче на това положение. Но всичко, което се стовари върху него; сиромашията и гладът, умората от тежките житейски ситуации, мисълта за близката смърт — всичко това бе повече, отколкото можеше да понесе. Дори нещо повече, Гърбавото започна да вижда избавление в лицето на смъртта.
Цефиза бе учудена от дългото мълчание на Гърбавото и затова попита:
— Сестрице, какво толкова се замисли?
Гърбавото се сви и потрепери.
— Мисля за причините, които ме принудиха така ненадейно да напусна домът на госпожица Кардовил и да се превърна в нейните очи в едно неблагодарно същество. Нищожната ми преданост към нея едва ли й е била от полза, но в този час аз се моля за нея, да бъде честита… Последните ми мисли са отправени към нея, милата и благородната… Обичах я и продължавам да я обичам с цялото си сърце.
След тези думи Гърбавото събра дланите си, като за молитва.
— Да, ти сподели своята горест и своята почит към великодушната си покровителка. В последните минути на своя живот…
— Наистина краят наближава. След миг всичко ще свърши. Но виж, колко чудно все пак, че ние говорим така спокойно за нещо, от което всички треперят и се боят…
— Ние сме спокойни, защото сме решени.
— Напълно решени ли, Цефизо? — попита Гърбавото и погледна сестра си проницателно.
— Да, аз съм напълно решена, дано и ти мислиш като мен!
— Бъди спокойна. Аз отлагах ден след ден смъртния час — отговори Гърбавото, — защото исках да ти дам време да размислиш, колкото до мене…
Гърбавото не завърши изречението, но жестът, който направи бе по-красноречив от думите.
— Тогава нека се прегърнем и дано смелостта не ни напусне — изрече на един дъх Цефиза.
Гърбавото се изправи и се хвърли в прегръдките на сестра си. Двете дълго време останаха в това положение. В стаята се възцари дълбоката тишина, прекъсвана от време на време от плача на двете девойки.
Първа наруши мълчанието Цефиза. Гласът й приличаше на ридание:
— Каква жестокост, Господи, толкова много се обичаме, а трябва да се разделим завинаги…
— Да се разделим! — извика Гърбавото и лицето му сякаш изведнъж бе озарено от небесна светлина. — Да се разделим ли, сестрице? Та аз със сърцето си усещам, че много скоро ние ще се озовем в един друг свят, много по-добър от този тук, на земята. Бог, който е толкова милостив, толкова щедър, толкова благ, не иска неговите създания да бъдат завинаги злочести. Само някои себелюбиви хора се осмеляват да разрушат неговото дело и осъждат свои събратя на сиромашия и отчаяние. Да оплачем лошите и да ги забравим. Ела, сестрице, да се отправим там, горе… Там, където царува единствено Бог! Нека побързаме…