Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Добре — неохотно се съгласи Блакторн. Урага се обърна към скупчилите се васали.
— По мое предложение господарят желае всички да стъпчете иконата.
Самураите замърмориха недоволно, а един го прекъсна: — Нали вече заявихме, че не сме християни? Какво ще докаже тъпченето на някаква си варварска картинка? Нищо!
— Християните са врагове на нашия господар. Те са много вероломни, но какво да се прави — такива са. Моля да ме извините, но много добре ги познавам — за голям мой срам и аз бях изоставил нашите богове. Съжалявам, но съм убеден, че това е необходимо за безопасността на нашия господар.
— В такъв случай няма какво повече да говорим — обади се един самурай от първата редица, излезе напред и стъпка иконата. — Не се прекланям пред никаква варварска религия. Хайде, направете всички същото.
Започнаха един по един да излизат напред. Блакторн наблюдаваше с неприязън сцената.
— Не мисля, че е редно — обади се притеснено ван Нек. Винк вдигна поглед към квартердека.
— Ама че копелета! Ще ни прережат гърлата, без да им мигне окото. Сигурен ли си, че можеш да им имаш доверие, лоцмане?
— Да.
— Никой католик няма да стъпче иконата, нали, Йохан? — додаде Гинзел. — Този Урага-сама е много хитър.
— Какво значение има дали са католици, или не? Нали си остават проклети самураи.
— Така е — обади се и Кроок.
— И въпреки това не е хубава тази работа — настоя ван Нек.
Самураите на палубата продължаваха да тъпчат иконата един след друг, след което се отдалечаваха свободно, на групички. Всичко това беше много отегчително и Блакторн съжали, задето бе дал съгласието си, тъй като имаше много по-важни работи да се свършат, преди да зазори. Погледът му се прехвърли върху селото и земите наоколо. Стотиците сламени навеси, издигнати за мускетния полк, бяха накацали като насекоми по хълмовете. Толкова работа ме чака, мислеше си той и изгаряше от желание да слезе на брега, да го разгледа, да се порадва на земите, подарени му от Торанага, защото в тях влизаше и Йокохама. Господи, ти, дето си на небето — та аз съм господар на едно от най-хубавите пристанища на този свят!
Внезапно един от самураите заобиколи иконата, измъкна с рязко движение меча си и се метна към Блакторн. Десетина изненадани самураи наскачаха безстрашно и му препречиха пътя към квартердека, докато Блакторн се завъртя на пети, вече с готов пищов. Останалите се пръснаха, взеха да се блъскат, препъваха се и, общо взето, създаваха суматоха. Нападателят рязко закова на място, изкрещя яростно, после смени посоката и замахна към Урага, който като по чудо избягна удара. Останалите се нахвърлиха отгоре му, ала той се извърна с лице към тях, сражава се свирепо няколко кратки мига, хвърли се към перилата на кораба и скочи през борда.
Четирима от онези, които можеха да плуват, Захвърлиха дългите си мечове, захапаха късите и се хвърлиха след него във водата, докато останалите самураи и холандците се струпала до перилата.
Блакторн също се хвърли към перилата. В първия момент нищо не можа да различи, след това забеляза мятащи се във водата сенки. Един от петимата изплува за миг на повърхността, пое си въздух и отново се гмурна. След още малко се появиха четири глави. Теглеха трупа със забит в гърлото нож.
— Съжаляваме, Анджин-сан, това е собственият му нож — надвика един общата гълчава.
— Урага-сан, нека го претърсят и го хвърлят на рибите.
Обискът нищо не разкри. Когато се върнаха обратно на палубата, Блакторн посочи отново иконата и заповяда:
— Всички самураи — пак!
Незабавно му се подчиниха и той лично надзираваше как всеки един се подлага на изпитанието. После, за да направи удоволствие на Урага, нареди на екипажа си да извърши същото. Те започнаха да протестират.
— Хайде — изръмжа Блакторн. — По-бързо, докато не съм ви сритал в задниците!
— Няма защо да ни заплашваш, лоцмане — засегна се ван Нек. — Ние да не сме смрадливи езически свине!
— Престанете да ги наричате така! Те са самураи, дявол да ви вземе!
Екипажът го зяпна в почуда. В следващия миг ги разтърси вълна от ярост, подклаждана от страх. Ван Нек се опита да каже нещо, но Гинзел го прекъсна.
— Самураите са езически копелета и убиха Питерзоон, капитана и Маецукер!
— Да, но без тях никога няма да се завърнем у дома, ясно ли е? Никога!
Самураите ги наблюдаваха. После взеха да обграждат Блакторн, като мятаха гневни погледи към екипажа.
— Хайде, стига! — примирително се обади ван Нек. — Всички сме преуморени и раздразнителни. Нощта се оказа прекалено дълга. Тук не сме господари на самите себе си — никой от нас. Нито дори лоцманът. Той знае какво върши — нали е водач? Сега той ни е капитанът.