Шогун

Без да продума, Марико се загледа отново в основите на катедралата. Алвито хвърли един поглед към брат Микаел, който не можеше да дойде на себе си от почуда, че такава високопоставена дама е придружена само от две прислужнички, че се е появила тук в такъв ранен час, без да бъдат предварително известени за нейната поява.

— Искахте само да ме видите ли, Марико-сан?

— Да. И да погледам след кораба.

— С какво мога да ви услужа?

— Искам да се изповядам.

— Нека тогава ви изповядам тук — вие ще бъдете първата, макар че мястото още почти не е осветено.

— Извинете, но бихте ли могли да отслужите тук литургия, отче?

— Тук още няма нито църква, нито олтар, нито нищо, но бих могъл във вашия параклис, ако жела…

— А можем ли да пием чай от празна чаша, отче? — тихичко продължи тя. — Извинете за въпросите, но почти нямам време.

— Да — отвърна той, разбрал веднага какво има тя пред вид.

И Алвито се приближи до мястото, където един ден във великолепния кораб, под сводестия покрив, щеше да има олтар. Днес покрив им беше развиделяващото се небе, а птиците и шумът на прибоя — величественият хор. И той запя тържествено и красиво, а брат Микаел му пригласяше.

Но преди да даде въображаемото причастие, Алвито млъкна за миг и се обърна към Марико.

— А сега да чуя изповедта ви, Мария.

Махна на брат Микаел да се отдалечи, седна на един камък, там, където след време щеше да е изповеднята, и притвори очи. Тя коленичи.

— Пред лицето на бога приз…

— Преди да започна, отче, искам да помоля за нещо.

— Мен или бога, Мария?

— Моля за услуга пред лицето на бога.

— Каква е тя?

— Животът на Анджин-сан в замяна на сведения.

— Неговият живот не ми принадлежи и аз не мога нито да го давам, нито да го отнемам.

— Да, но, извинете, би могло да се издаде една заповед за всички християни — че животът му не бива да се отнема като жертвоприношение за бога.

— Анджин-сан е враг. Страшен враг на нашата вяра.

— Да. И въпреки това моля за живота му. В замяна… в замяна може би бих могла да ви помогна.

— По какъв начин?

— Ще изпълните ли молбата ми, отче? Пред лицето на бога?

— Не мога да изпълня подобна молба. Неговият живот не ми принадлежи. А с бог не можем да се пазарим.

Марико се поколеба, коленичила на твърдата земя пред него. После се поклони и започна да се надига.

— Добре. Тогава моля да ме изви…

— Но ще предам молбата ви на Делегата-посетител — побърза да добави Алвито.

— Това не ми е достатъчно, отче. Моля да ме извините.

— Ще му я предам и ще го моля горещо в името на бога да се съгласи.

— Ако сведенията, които ще ви дам, са наистина ценни, ще се закълнете ли в бога, че ще направите всичко, което е по силите ви, да го спасите и пазите? Освен ако това не засяга пряко църквата.

— Да. Ако не засяга интересите на църквата.

— И също така, извинете, ще представите ли молбата ми на Делегата-посетител?

— Кълна се в бога, да.

— Благодаря, отче. Чуйте тогава.

И тя му разказа съображенията си защо според нея Торанага се преструва. Изведнъж пелената пред очите на Алвито падна и всичко си дойде на мястото.