Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Може би.
— И накрая, отче, само Торанага може да предотврати избухването на една безкрайна война и вие не можете да не го знаете. А като жена ви моля да не допускате такава война.
— Да, Мария, може би той наистина е единственият, който е в състояние да предотврати войната.
Погледът му се отмести от лицето й. Брат Микаел бе коленичил, потънал в молитва, а двете прислужнички търпеливо чакаха до брега. Езуитът се почувствува смазан от толкова много сведения и същевременно въодушевен, беше изморен, ала силен.
— Радвам се, че дойдохте да ми кажете всичко това. Благодаря ви. От името на църквата и от мое име, като неин служител. Ще изпълня всичко, което ви обещах.
Тя кимна с глава, но премълча.
— Ще отнесете ли едно послание на Делегата-посетител, Марико-сан?
— Да, ако е в Осака.
— Лично послание.
— Добре.
— Ще бъде устно. Разкажете му всичко, което ми казахте и което аз ви казах. Дума по дума.
— Добре.
— Обещавате ли? Пред бога?
— Няма нужда да ме заклевате, отче. Аз вече дадох съгласието си.
Той я погледна в очите — твърда, силна, решена.
— Извинете, Мария. А сега да чуя изповедта ви.
Но тя отново спусна воала си.
— Моля да ме извините, отче, но не съм достойна дори да се изповядам.
— Пред бога всичко е достойно.
— Освен мен. Аз не съм достойна, отче, вярвайте ми.
— Трябва да се изповядате, Мария. Не мога да ви отслужа литургия — трябва да се явите пред него пречистена.
Тя коленичи.
— Простете ми, отче, защото съм съгрешила, но мога да изповядам само, че не съм достойна да се изповядам — прошепна тя едва чуто.
Отец Алвито докосна леко главата й и в жеста му имаше много съчувствие.
— Дъще божия, ще моля господа да опрости греховете ви. Той ще ви прости. После я благослови и отслужи литургия във все още несъществуващата катедрала, под бледото небе… Една много по-истинска и по-красива служба от всички други — за него и за нея.
„Еразъм“ бе пуснал котва в най-доброто и закътано от всякакви бури пристанище, което Блакторн беше виждал, достатъчно отдалечено от брега, за да има корабът простор да маневрира, и все пак не прекалено далеч — на безопасно разстояние. Под него имаше десетина метра чиста морска вода и солидно дъно, а като се изключеше тесният вход за залива, местността наоколо беше издигната и това създаваше уютна сигурност за всеки кораб, скрил се тук от яростта на океана.
Еднодневното пътуване от Йедо не беше белязано от събития, макар да бе изморително. Галерата бе завързана на половин ли северно от „Еразъм“, недалеч от рибарското селище Йокохама. Блакторн и хората му — холандци и японци — бяха сами на кораба. Ябу и Нага слязоха на брега да направят проверка на мускетния полк и заръчаха и той да се присъедини към тях след известно време. На запад слънцето вече се бе спуснало ниско до хоризонта и аленочервеното небе предвещаваше, че и утре денят ще е хубав.
— Защо сега, Урага-сан? — попита Блакторн от квартердека, със зачервени от безсъницата очи. Беше наредил на екипажа си да се оттегли за почивка, но Урага го помоли да отложи за момент изпълнението на заповедта си, за да разберат дали няма християни сред васалите му. — Не може ли утре?
— Не, господарю, много съжалявам — погледна нагоре към него Урага, застанал сред насъбралите се самураи-васали. Холандският екипаж се бе скупчил нервно до перилата на квартердека. — Моля да ме извините, но много е важно веднага да разберем това. Вие сте най-заклетият им враг. Затова трябва да знаете, за вашата собствена безопасност. Единственото ми желание е да ви предпазя. Няма да ни отнеме много време.
— Всички ли са тук на палубата?
— Да, господарю.
Блакторн се приближи още повече към перилата и извика на японски:
— Има някой християнин? — Отговор не последва. — Заповядвам, всеки християнин крачка напред! — Никой не помръдна. Той се обърна пак към Урага: — Десет души да останат на палубата да пазят, останалите са свободни.
— С ваше разрешение, Анджин-сан — настоя Урага, извади от кимоното си малка иконка, която бе донесъл със себе си от Йедо, хвърли я на палубата с образа нагоре и я стъпка. На Блакторн и екипажа им стана неприятно от това светотатство. Само Ян Ропер нямаше нищо против. — Моля ви. Накарайте всичките си васали да постъпят по съшия начин — продължи Урага.
— Защо?
— Ще мога да позная кой е християнин. — Очите на Урага бяха наполовина скрити от периферията на шапката му. — Моля ви, господарю. Много е важно всички до един да направят същото — настоя той.