Зло наследство
- Автор: Энгер Томас
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-231-4
- Переводчик: Ясна Мускова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зло наследство». Краткое содержание книги:
Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството Удсвю, в покрайнините на малкия английски град Холоуей. Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.
Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили — и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора. Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща — жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.
Книгата е наградена с Uprisen за роман на годината.
— Значи ако дядо е разберял, че чичо ми внезапно е станал много по-зъл отпреди, то това е било и доказателство, че татко е мъртъв?
— Именно.
— И установил ли е подобно нещо?
— Нямам представа.
Замислих се пак за дядо, за това, което ми отговаряше всеки път, когато започвахме тази тема: „Баща ти е мъртъв, Джули. Остави нещата такива, каквито са.“
Татко е мъртъв.
Дядо го е знаел.
— Случайно да имате копие на нещо, което дядо е написал?
Макдермът се усмихна. Остави встрани вестника, взе една тетрадка и ми я подаде. Погледнах заглавието на корицата. „Генетична магия“.
— Вземи я, скъпа Джули. В известен смисъл тя е повече твоя, отколкото моя, тъй като става въпрос за рода ти.
Професорът се усмихна. Взех тетрадката с благодарен поглед.
— Мога да направя копие в училище и след това да я върна.
— Не се притеснявай. И без това знам всичко наизуст.
Той отново се усмихна.
Още една мисъл изскочи в ума ми.
— Знаете ли кой е бил първият?
— Какво имаш предвид?
— Първият, който е придобил тези способности. Нали трябва да са произлезли отнякъде?
— Да, разбира се, Джули. Всичко има своето начало.
— И своя край?
— Да. Но мисля, че според дядо ти най-големият въпрос от всички бе как всеки близнак от една двойка става или добър, или лош — на този въпрос все още няма отговор. Освен ако Джим не го е открил на стари години, за това не знам нищо, но в такъв случай мисля, че може би щеше да ми спомене нещо. Въпреки че в последно време не поддържахме много контакт.
— Но тогава дядо също трябва да е имал брат близнак? Освен ако татко и чичо не са наследили способностите си от майка си?
Професорът пак се усмихна.
— Имаш остър ум, Джули. Да, така е, дядо ти е имал брат. Карл.
Още един роднина, за когото не съм знаела нищо!
— И те ли са били близнаци?
Макдермът кимна.
Мислите ми отново запрескачаха. Не си спомнях да съм виждала още един дядо нито на снимката от сватбата, нито на другите снимки от малкото кожено куфарче на дядо.
— Тогава какво се е случило с него? Той ли е бил лошият от двамата? И те също ли са имали родители, които са били добри или лоши?
— Разбирам, че имаш много въпроси, Джули — отвърна професорът и се изкашля. — Не е лесно човек да възприеме всичко това.
— Но не знаете ли какво се е случило?
— Знам. И всъщност никак не ми се иска да ти разкажа това, но сега, след като Джим е мъртъв, няма друг, който може да го направи. А и знам какво е да си любопитен.
Професорът пак се изкашля и взе един смучещ бонбон от пликче на бюрото. Предложи и на мен, но аз отказах.
— Братът на дядо ти е мъртъв. Умрял е преди много години. Мисля, че е станало веднага след войната.
Макдермът наведе глава, взе една химикалка и започна да я върти между пръстите си.
— Какво се е случило?
Макдермът се загледа в мен. След това каза:
— Дядо ти го е убил.
42
Погледнах професора.
— Моля?!
— Знам, че е болезнено да го чуеш, Джули, но това е истината. Джим уби собствения си брат близнак.
— Но… но как?! Защо?!
— Подробности можеш да откриеш в съдебните архиви, но знам, че е станало при самозащита. Братът на Джим е бил агресивният. Джим просто е искал да се защити.
Опитах се да си го представя — дядо в борба със собствения си брат близнак.
Не, не можех.
— Но ако отношението между доброто и злото през цялото време е било непроменливо и ако Карл е бил лошият от двамата братя, това означава ли, че след смъртта му дядо е станал по-добър човек? По-мил? Или?
Макдермът схруска бонбона в устата си.
— Знам, че излезе от затвора доста по-рано заради „изключително добро поведение“, така че може би има нещо вярно в това.
Отново се замислих за дядо, за живота, който имахме заедно. Въпреки че беше строг и след смъртта на баба стана по-кисел, той никога не беше лош. И може би възпитанието, което ми даде, беше неговият начин да бъде добър. Знам ли, може би искаше да ме подготви за живота на възрастните.
— Дядо казвал ли ви е някога защо брат му го е нападнал?
Макдермът поклати глава.
— Питал съм го много пъти, но Джим никога не отговори.
— Колко време е прекарал в затвора?
— Седем години.
Въздъхнах и подпрях лицето си с ръце. Професор Макдермът имаше право. Информацията за възприемане беше твърде много.