Тревожна кръв [bg]

Телевизионният синоптик доведе жена си на срещата с Робин. След като ги настани във вътрешния кабинет на офиса, Робин установи, че двойката е зациклила и мърдане няма. Съпругата имаше нова теория, основана на последната анонимна пощенска картичка, пристигнала по пощата в телевизионното студио. Беше петата с картина отпред и третата, купена в магазина на Националната портретна галерия. Насочила бе мислите на синоптика към бивша приятелка, която бе посещавала училище по живопис. Той нямаше представа къде е тя сега, но беше уверен, че си струва да бъде издирена.

На Робин ѝ се стори крайно неправдоподобно бивша приятелка да избере пощенски картички като средство да се свърже отново с изгубен любим, предвид съществуването на социални мрежи и публично известните данни за контакт със синоптика, но се съг­ласи дипломатично, че си заслужава да се поработи в тази посока. Записа всички подробности от някогашната интимна връзка, които синоптикът успя да си спомни. След това Робин изложи всички мерки, взети от агенцията до този момент да се проследи изпращачът на картичките, и увери съпрузите, че продължават да наблюдават къщата нощем, надявайки се Пощенската картичка да се покаже.

Синоптикът беше дребен мъж с червеникавокестенява коса, тъмни очи и вероятно измамно извинително изражение, постоянно лепнато на лицето му. Съпругата му беше слаба, с няколко сантиметра по-висока от него и изглеждаше изплашена от среднощните доставки, а също и леко нервирана от шеговитите твърдения на мъжа си, че един синоптик не би могъл да очаква нещо подобно, тъй като надали е от типа кинозвезда, а и кой знаел какво може да се очаква от тази жена.

– Или мъж – напомни съпругата му. – Не знаем дали е жена, нали така?

– Да, вярно – съгласи се синоптикът и усмивката му бавно изчезна.

Когато най-сетне семейството си отиде, минавайки покрай Пат, която стоически печаташе някакъв текст на бюрото си, Робин се върна във вътрешния кабинет и отново разгледа последната пристигнала картичка. Портретът отпред беше на мъж от деветнайсети век с високо завързана широка вратовръзка. Джеймс Дъфийлд Хардинг. Робин никога не го беше чувала. Тя обърна картичката. Напечатаното послание отзад гласеше: