Конан — защитника на трона [bg]

— Не — гневно отвърна Ариани със зачервено лице. — Тебе пък кой те повика да дебнеш наоколо като някой шпионин?

Грекус, като че не бе чул нищо друго, освен отрицателния й отговор, продължи:

— Не са го виждали от снощи. Нито пък Стефано. Когато чух, че споменавате името му… — той се засмя едва-едва. — Може би ще издържим, ако изгубим един-двама философи, ала ако този път приберат и някой скулптор… — той отново се засмя, но лицето му не загуби болнавия си, зеленикав оттенък.

Ариани изведнъж се успокои.

— Ще се върнат — тя постави загрижено ръка върху рамото на набития мъж. — Защо пък да не са пропилели нощта в пиянство? Конан, например, стори същото.

— Има ли причина да не се върнат? — попита Конан.

Ариани му хвърли свиреп поглед, ала Грекус несигурно продължи:

— Вече няколко месеца откак изчезнаха някои от нашите приятели. Художници. Двама от тях никой повече не видя живи. Намериха телата им на боклука зад градската стена, където хората видели Златните Леопарди да погребват някакви трупове. Смятам, че Гариан иска да ни сплаши, за да мълчим.

— Това не подобава на един крал — реагира Конан навъсено. — Кралете сплашват с публични екзекуции и други подобни неща.

Грекус изведнъж заприлича на човек, готов да повърне. Ариани се намръщи към Конан.

— Не трябва ли да се готвиш за срещата си с Тарас? — без да чака отговор, тя се обърна към Грекус и започна да го успокоява, като помилва челото му.

Недоволен, Конан навлече ватираната си къса туника и ризницата върху нея, после замърмори под нос нещо за чудатостите на Ариани. Докато закопчаваше колана с ножницата за сабята, тя отново подхвана:

— Така ли ще идеш, все едно се готвиш за война? — тонът й беше хаплив, ядът й към него все още не бе утихнал. — Няма да бъде необходимо да се биеш с него.

— Имам си причини — промърмори Конан.

Дори за чувал злато, голям колкото бъчва, не би й разкрил, че някой в този град иска да го убие. В сегашното си настроение тя щеше да реши, че се опитва да отвлече съчувствието й от Грекус към себе си. Ерлик да прибере всички жени, помисли си той.

Когато сложи островърхия си шлем, Конан каза студено:

— Дай ми указания как да намеря Тарас. — Докато тя му обясняваше, лицето му имаше все същото хладно, неприветливо изражение.

Улицата на Ковачите, където го заведоха указанията на Ариани, бе отрупана не само с магазини за саби и железарии, ала и с дюкяни на златари, майстори на сребърни украшения, ковачи на медни съдове, пиринч, калай и бронз. Какофония от звънтящи чукове се смесваше с виковете на продавачите и обгръщаше улицата в непробиваема пелена от шум, който отекваше от единия до другия й край. Отделните гилдии не позволяваха майстор, който работи с един метал, да работи и с друг. Те също така наемаха пазачи да патрулират по улицата. Никакви разбойници не се криеха на Улицата на Ковачите и купувачите се разхождаха безгрижно, така както никъде другаде в града.