Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Агенцията [bg]
Агенцията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Агенцията [bg]

Электронная книга - «Агенцията [bg]». Краткое содержание книги:

В продължение на трийсет години единственото взаимодействие на хората със Зона X — злокобен пейзаж, ограден с невидима граница, където всички следи от човешка цивилизация са загадъчно изчистени — е серия от експедиции, организирани от правителствена агенция, законспирирана толкова дълбоко, че е почти забравена — „Съдърн Рийч“. След злощастната дванайсета експедиция, описана в „Анихилация“, в агенцията цари пълен хаос. Джон Родригес (известен също като „Контрол“) е новоназначеният шеф на „Съдърн Рийч“. Работейки с недоверчив, но отчаян екип, след поредица от безрезултатни разпити, преглеждане на купища тайни бележки и дълги часове, прекарани в гледане на ужасяващи видеозаписи от предишни експедиции, Контрол започва да прониква в тайните на Зона X. Но с всяко следващо откритие той трябва да се изправя пред неприятни истини за самия себе си и за агенцията, на която служи. В „Агенцията“, втората част от трилогията „Съдърн Рийч“, най-тревожните въпроси за Зона X получават отговор… но той далеч не е успокоителен.
„Агенцията“ не е книга, която започва оттам, където е свършилата предишната. Тя е изпълнена с нови удоволствия, с нови герои и ситуации, и е написана по съвсем нов начин. Ако „Анихилация“ е роман за една експедиция, завършила с много странни открития, то „Агенцията“ е шпионски роман, изпълнен със същия тъмен чар… Поради което отчаяно искам да знам каква ще бъде третата книга — дали някаква смесица от двете, един вид среща на „Джурасик Парк“ с Джеймс Бонд или нещо съвсем различно“. Робин Слоун, автор на „Денонощната книжарница на г-н Пенумбра“
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 115
Перейти на страницу:

Затова, преди да поеме към границата, Контрол се отказа от обедната си почивка, а извика Уитби в кабинета си, за да изясни значението на „терора“ и да поговорят за теориите. Макар че, както се оказа, почти не стигнаха до теориите.

Уитби седна на ръба на стола срещу Контрол и огромното му бюро, съсредоточен и очакващ. Почти вибрираше, като камертон. Контрол изгуби желание да каже това, което трябваше, но все пак го изрече:

— Защо казахте „терор“? И после го повторихте?

Уитби, чието лице беше съвършено безизразно, така светна, че сякаш за миг се вдигна във въздуха над мястото си. После каза със заетия вид на колибри в момент на съвкупление:

— Не терор. Изобщо не. Тероар.

Този път провлачи думата, така че Контрол ясно долови разликата.

— А какво значи „тероар“?

— Това е термин от света на виното — обясни Уитби с такъв ентусиазъм, че Контрол си помисли дали втората му професия не е сомелиер в някой луксозен ресторант на крайбрежната алея в Хедли.

Внезапното му оживление обаче беше заразително. В „Съдърн Рийч“ имаше толкова много мрачно настроение и механични рецитации, че вълнението на Уитби от тази идея възбуди и Контрол.

— Какво означава? — попита той, макар да не беше сигурен дали е добре да насърчава Уитби.

— Какво означава ли? Специфичните характеристики на дадено място — география, геология и климат, които заедно с генетичните свойства на гроздето могат да създадат изумителна, дълбока, оригинална реколта.

Контрол беше едновременно объркан и развеселен.

— По какъв начин се отнася това към нашата работа?

— По всякакъв — отвърна Уитби с удвоен ентусиазъм. — Буквалният превод на „тероар“ е „усещане за място“; смисълът му е сборът от ефектите на средата, които биха могли да повлияят на качествата на даден продукт. Да, по принцип се употребява за виното, но защо не и когато мислим за Зона X?

— Значи искате да кажете, че освен другите елементи, бихте изучавали всичко, свързано с историята — природната и човешката — по тази част на крайбрежието? — попита Контрол, прихванал от вълнението му. — И че е възможно — просто е възможно — да намерите отговор в общото им съчетание?

След идеята за тероар другите теории, представени на Контрол, му изглеждаха крещящи и глупави.

— Именно. Смисълът на тероар е, че няма две еднакви места. Че не може да има две еднакви вина, защото не може да има напълно еднакви комбинации от елементи. Че на определени места не могат да съществуват определени вариетали. Но за да стигне човек до някакви заключения, е необходимо да познава в дълбочина региона.

— А това не се прави.

Уитби сви рамене.

— Отчасти. Отчасти. Просто по мое мнение не се взема предвид всичко заедно. Мисля, че твърде много се акцентира на фара, кулата, базовия лагер — тези отделни елементи, за които може да се каже, че изпъкват от пейзажа, докато самият пейзаж бива като цяло пренебрегнат. Както и идеята, че Зона X не би могла да бъде създадена никъде другаде… макар че тази теория може да е много спекулативна и вероятно почива предимно на собствените ми наблюдения.

Контрол кимна, макар че сега не можеше да се отърси от скептицизма си. Дали тероарът наистина би могъл да се окаже по-полезен от другите подходи? Ако нещо, далеч отвъд човешкия опит, беше решило да се впусне в мисия, която хората не могат да схванат и разберат, то тероар би било вид аутопсия, признаване на ограниченията на човешките системи. Можеш да картираш целостта на един процес — или на десант, или инвазия — едва след като се е случил, и пак да не знаеш кой и защо. Искаше му се да каже на Уитби, че гледането на лозя е по-просто от Зона X, но се въздържа.

— Мога да ви запозная с някои от личните си открития — каза Уитби. — Мога да ви покажа началото на нещата.

— Чудесно — кимна Контрол с преувеличена веселост. Изпита облекчение, че Уитби прие тази дума за край на разговора и бързо се измъкна, като донякъде с облекчение я изтълкува като израз на безусловно съгласие.

Големите обединени теории можеха да дадат обратен резултат — като например прекомерният акцент на Централата върху опитите за укрепване на връзките между несвързани десни военни групировки. Спомняше си историите на баща си как една скулптура в градината с изоставени произведения си говорела с друга и как всички били част от един общ наратив. Всички заемаха едно и също пространство, бяха направени от един и същи създател, но не се очакваше да общуват помежду си. Точно както не се очакваше да гният и ръждясват в задния двор. Но така поне баща му можеше да размишлява защо бяха струпани там, заедно, под слънцето и дъжда, макар и защитени с мушами.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)