Агенцията [bg]

Още по-учудващо беше, че се виждаха бели зайци, които припкаха покрай езерцата и влажните места, покрити с кафява шума, където земята бързо гниеше и никнеха древни червеновърхи гъби.

Което накара Контрол да прекъсне поредния заекващ монолог на Чейни:

— Дали те са това, за което си мисля?

— Да, останки от експеримента — отговори той с видимо облекчение, че Контрол най-после е казал нещо. — Тези, които избягаха. Размножават се… като зайци. Опитахме се да ги премахнем, но се оказа, че това поглъща твърде много ресурси, и ги оставихме на мира.

Контрол следеше движенията на един бял екземпляр, по-голям от останалите, който обикаляше по височинките с дълги скокове. Имаше нещо непокорно в стойката му. Или Контрол проектираше върху животното същата особена неподвижност и бдителност, която проектираше върху събратята му.

— Зайците имат три клепача и не могат да повръщат — обади се неочаквано Уитби. Смаян от намесата му, за миг Контрол придаде по-голяма значимост на твърдението му, отколкото заслужаваше.

— Знаете ли, това ни напомня да бъдем смирени — каза Чейни като парен валяк, твърдо решен да премине през Уитби. — Да изпитваме смирение. Смиряващи преживявания. Нещо такова.

— Не е ли възможно някои от тях да са се върнали? — попита Контрол.

— Моля?

Контрол беше сигурен, че Чейни го е чул, но все пак повтори въпроса си.

— Имате предвид от другата страна на границата? Да са я прекосили и да са се върнали? Е, това би било лошо. Много кофти. Защото знаем, че са се разпространили сравнително надалеч. Тези, които са достатъчно умни, за да оцелеят. Освен това, някои от тях са напуснали ограничената зона, били са заловени от предприемчиви особи и са продадени в магазини за домашни любимци.