Дъщеря назаем [bg]

На около километър и половина от дома на семейство Джоузеф, Блу Медоу Хаус, Том чакаше Беки в колата си в една отбивка край пътя. Беше я изпратил да огледа всички пътчета в близост до къщата за нещо необичайно, преди той да се приближи. Трябваше да избере място, което да е достъпно и пеш за Ема, тъй като бе убеден, че нарежданията на Наташа са да не им позволява да се качват в колите си.

Джил се обади и съобщи, че е открил подслушвателни устройства в кухнята, в дневната и в спалнята на Дейвид и Ема. Том не нареди премахването им: трябваше да ги оставят на място, сякаш всичко върви по план.

Според Джил ставаше дума за GPS устройства, които се активират при шум. На теория полицаите би трябвало да са в състояние да проследят сигнала от къщата до приемника и да установят местонахождението му. В случая обаче си имаха работа с изключителни професионалисти, които без съмнение бяха прибягнали до някаква техника с предпазни функции.

Том трябваше да установи дали не наблюдават къщата отвън. Полята около Блу Медоу Хаус не предлагаха кой знае какво прикритие за наблюдателя, но той знаеше отлично, че при подобна операция не е изключено някой от похитителите да се спотайва с часове легнал в царевичното поле, за да наглежда къщата. Затова поръча хеликоптер с инфрачервени детектори, който да обиколи района. Новините бяха добри. В полето не се криеше никой.

Черният голф на Беки се плъзна в отбивката зад петгодишното тъмносиньо БМВ — колата, която ползваше служебно — тя притича до вратата от другата страна и се качи до него.

— Навън е страшен студ. На мястото на Ема не бих излязла да се видя с теб. В колата ли ще я изчакаш?

— Би било прекрасно — въздъхна Том. — Но ако я забележат да се качва в кола, всичко ще приключи. Ще се срещнем в горичката по-надолу по пътя след къщата.

— Вече се мръква. Доста смело — да излезе сама в мрачната гора, не мислиш ли?

— По-скоро отчаяно. Съмнявам се изобщо да усети мрака или студа. Все едно. Откри ли нещо?