Дявол в синя рокля
- Автор: Мосли Уолтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дявол в синя рокля». Краткое содержание книги:
— Хей, Зеп — отвърна Джаксън. Той гледаше зад рамото на Зепо дали не идва Лени.
— Д-д-джаксън.
— Какво искаш, Зепо. — Трябваше да науча нещо от Джаксън и не ми трябваха никакви свидетели.
Зепо протегна шия напред до положение, което си мислех, че е невъзможно за човек, и после приближи свитите си в юмруци ръце до раменете. Напомняше на птица, изпаднала в агония. Усмивката му можеше да накара Сатаната да умре от завист.
— Л-л-лени направо е п-п-п-олудял. — После се разкашля свирепо, което при него означаваше смях. — П-п-п-родаваш ли, Б-б-лу?
Идеше ми да разцелувам сакатия.
— Не, човече — каза Джаксън. — Франк го няма от доста време. Той продава само на едро на заведенията. Казва, че не му трябват петачета.
— Вече не работиш ли за Франк? — попитах.
— Ами. Той е прекалено голям за негър като мен.
— По дяволите! Щото и аз търсех да купя малко уиски. Замислил съм едно увеселение, ама ще трябва да заредя с пиячка.
— Ами може да те уредя, Изи. — Очите на Джаксън светнаха. Още не бе спрял да се извръща от време да гледа дали Лени няма му скочи на гърба отнякъде.
— Как?
— Ами може би ако купиш повечко, Франк ще ни направи отстъпка.
— Колко?
— Колко искаш да купиш?
— Една или две каси Джим Бийм ще са достатъчни.
Джаксън се почеса по брадичката.
— Франк ми го продава на каси. Мога да взема три, и после да продам третата на бутилки.
— Кога ще го видиш? — Сигурно съм прозвучал доста настойчиво, защото в очите на Джаксън светна тревожна лампичка. Той направи продължителна пауза преди да проговори.
— Какво има, Изи?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, защо ти е Франк?
— Авер, не знам какво искаш да кажеш. Всичко, което знам, е, че в събота чакам гости у дома, а бюфетът е празен. Имам някой друг долар, но миналия понеделник ме изритаха от работа и не мога да си позволя да хвърля всичките си пари за уиски.
През цялото това време Зепо се тресеше покрай нас с надеждата, че отнякъде ще се материализира бутилка уиски.
— Е, щом ти трябва толкова спешно, — изрече Джаксън, все още подозрителен, — какво ще кажеш ако ти го доставя отнякъде другаде?
— Не ме вълнува откъде ще го доставиш. Всичко, което ми трябва, е евтино уиски, а доколкото знам, нали точно с това се занимаваше?
— Да, така е, Изи. Знаеш, че обикновено купувам от Франк, но този път май ще трябва да потърся отдругаде. Ще ти излезе малко по-скъпичко, но пак ще спастриш някоя парица.
— Както кажеш, Джаксън. Само ме заведи до извора.
— И аз с-с-с-ъщо — заприглася Зепо.
20
Подкарах по централния булевард към Седемдесет и шеста улица. Бях нервен от близостта на полицейския участък, но трябваше да открия Франк Грийн.
Джаксън отведе двама ни със Зепо до магазина за алкохол на Ейб. Бях радостен, че Зепо беше дошъл с нас, защото хората, които не го познаваха, обръщаха цялото си внимание върху него. Разчитах на това, за да маскирам въпросите си за Франк.
На път към магазина Джаксън ми разказа историята на собствениците му.
Ейб и Джони били братовчеди. Идвали от Полша, най-вече от градчето Аушвиц; те били от евреите, които преживели нацистките лагери. Били бръснари в Полша и после в Аушвиц вършели същото.
Ейб бил част от нелегалната организация в лагера и и той спасил Джони от газовата камера когато Джони бил толкова отслабнал, че нацисткият надзирател го определил да умре. Ейб издълбал дупка в стената до нара си и пъхнал Джони в нея, като съобщил на надзирателя, че Джони бил умрял и сутрешният патрул го откарал за кремиране. Ейб събирал храна от приятелите си в съпротивата и подхранвал болния си братовчед през една дупка в стената. Това продължило три месеца преди руснаците да освободят лагера.
Сестрата и съпругата на Ейб, съпругата на Джони били мъртви. Родителите им и братовчедите им и всички останали, които познавали или с които имали роднински връзки, загинали в нацистките лагери. Ейб сложил Джони върху една носилка и го откарал до лагера на американската армия, където подали молба за емиграция.
Джаксън искаше да ми разказва още истории за лагерите, които беше слушал, но аз нямах нужда да ми ги разказва. Спомнях си евреите. Бяха просто живи скелети, кървящи от ректумите си и молещи за храна. Спомням си ги как размахваха клечковидните си ръце, като се опитваха да съхранят достойнството си; и после изведнъж рухваха мъртви пред очите ни.
Сержант Винсънт ЛеРой намери едно дванайсетгодишно момче, което беше плешиво и тежеше четиридесет и шест фунта. Момчето затича към Винсънт и прегърна крака му, също както малкото мексиканче бе прегърнало Матю Теран. Винсънт беше корав мъжага, картечар, но това момче направо разтопи душата му. Той го наричаше Дървесния плъх, защото момчето се катереше по него и не искаше да го пусне.