Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

Наоколо се скитаха номади-скотовъдци и, ако нещо се случеше с багажа, Ана-Мария щеше да го изгледа влюбено и тутакси да го изстреля за нова апаратура. И целият скучен преход с двата самолета през трите граници и трите летищни администрации, както и двудневният път до Петата гара щяха да се повторят. Не, по-добре беше да се навърта наблизо.

Отгоре нещата не изглеждаха толкова зле и Хък трябваше да признае, че все пак в почти лунния пейзаж има някакъв особен чар. Огромният слънчев диск се сгуши зад хоризонта и тъмночервеният залез взе да хвърля кървави отблясъци върху пясъчните дюни, а сухите дерета потъмняха до кафявочерно. После се появи вятър и постепенно пустинята оживя.

Пясъчните вихрушки намалиха видимостта. Хък слезе на по-малка височина и мярна някакви гризачи — ако беше орел, вечерята му бе сервирана, но той си мечтаеше за по-изискана храна и то в много по-приятна компания. Поредният бегъл поглед към джипа с багажа, който вече почти се бе слял със сенките, му поднесе тъй жадуваната изненада. Една лъвица покриваше куфарите с чергилото, за да ги запази от пясъка. Време беше вече да слезе на земята и да се захваща със семейните си задължения.

— Добре дошъл в Нубия, скъпи!

Още преди да стъпи на земята Ана-Мария се хвърли върху него, събори го на пясъка и зверски го разцелува. Хък й отвърна по-страстно от обичайното. Беше зажаднял за котешките й ласки. Е, беше малко възедричка за котка, но и обичта й бе неизмеримо по-голяма.

— Добре дошъл сред родните пясъци, Хък! — повтори рижото украшение на пустинята, щом насити първичната си жажда за милувки. — Погледни каква красота е само. Почти като у нас.

— Да, да, скъпа — кимна Хък.

Честно казано, той имаше лоши спомени от родната й планета. Хък попадна веднъж там с баща си в най-хубавите години от живота си, когато Хогбен още не се заседяваше толкова на Земята и двамата обикаляха Вселената на длъж и шир. Тогава намери тамошния жалък пейзаж, както между впрочем и тукашния, за чаровен със своята екзотичност, но все пак отвратителен като постоянно местожителство. Пък и хуманоидите от системата на Алдебаран бяха най-гадните комарджии във Вселената. Още на втория ден, оставен малко без надзор от баща си, Хък бе обладан от скука и взе да се прави на по-велик и от Маверик в покера. След като едва от третата група мошеници най-сетне успя да измъкне някаква печалба, установи, че така нареченото златно покритие на чиповете им всъщност е гуано — птича тор, най-ценното нещо в пустинята на Алдебаран, от което зависеше животът на планетата. Тогава взе на заем всичкото злато, което бе загубил, и офейка. Но Ана-Мария нямаше никаква вина в тази история. Той много се зарадва, че я вижда отново и разбра колко му е липсвала.