Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
Но въпреки това не можа да се въздържи да не си каже каквото му беше на езика.
— Ревността няма нищо общо с това. Не вярвам на Филипс. Той нарочно унищожи брака ни, когато осъзна, че се сближаваме.
— Не знаеш дали е така. Дейвид вярваше, че ще ме нараниш, и се зае да го докаже. Не можеш да обвиняваш него за недостатъците си. Освен това, той неуморно търси баща ми. Не бих могла да се справя без него.
— Сега имаш мене. Остави Филипс. Няма да позволя съпругата ми да лудува с друг мъж.
— Нямам те, Рам. Никога не съм те имала.
— Грешиш. Ти изобщо не ми даде възможност да се докажа. Никой от нас двамата не знае какво би могло да бъде. Защо ме напусна, Фийби?
— Няма значение.
— За мен има. Ти си виновна, че затънах в разврат.
Фийби изсумтя неженствено.
— Беше се запътил към вечното проклятие много преди да се срещнем. Колко време щеше да останеш с мене, след като взе невинността ми? Щеше ли да ме оставиш в провинцията, докато продължаваш да живееш в разврат в Лондон?
Изригвайки проклятие, Рам сграбчи ръката на Фийби и я изтласка от стаята.
— Време е да поговорим. Насаме. Тези обвинения за това, което според тебе съм направил, трябва да престанат. Чаках четири години за това изясняване и искам истината, Фийби. Никакви извъртания, никакви лъжи.
— Къде отиваме?
— В стаята ми. Ти ще говориш, аз ще слушам. После аз ще говоря, а пък ти ще ме изслушаш.
Стиснал челюст, Рам повлече яростно протестиращата Фийби към стаята си, затръшвайки вратата зад тях.
— Сядай.
— Предпочитам да стоя.
— Както искаш. — Той се заразхожда напред-назад пред нея. — Можеш да започнеш, като ми кажеш какво стана след брачната ни нощ, когато спях толкова дълбоко, че не разбрах, че си излязла, а после се върна и заяви, че заминаваш за Египет при баща си. Тръгна веднага, без нито дума за обяснение.
— Наистина ли искаш да знаеш? За какво ще ти послужи?
— Ще успокои ума ми. Доколко участва Филипс в това?
— Дейвид просто се опитваше да ме защити. Нямаше представа, че сме се оженили, когато дойде онази сутрин. Още вярваше, че ще отплавам за Египет с него. Когато разбра, че възнамерявам да остана в Англия, с тебе, се опита да промени решението ми. Не съм му казвала, че сме женени с тебе.
— Какво направи той, за да те настрои срещу мене?
— Когато разбра, че няма да отплавам с него за Египет, защото не искам да се разделя с тебе, ми каза, че не можеш да останеш верен на една жена. За да ме убеди, ме запозна с кръчмарката и вдовицата, които си поделяли привързаността ти.
Поразен, Рам запита:
— Кога стана всичко това? В брачната нощ всичко помежду ни беше прекрасно. Знам, че ти доставих удоволствие. Ти също ми достави удоволствие.
— Събудих се рано и отидох в кухнята да направя закуска. Ти още спеше, не ми се искаше да те будя. Дейвид пристигна скоро след това. Когато му казах, че трябва да отплава без мене, каза, че искал да ми представи две жени.
— Кръчмарката и вдовицата — изрече Рам извил презрително устна. — Те бяха моето минало, ти беше бъдещето ми. Трябваше да ми вярваш. Знам, че Филипс те искаше и нямаше да спре пред нищо, за да ни раздели, но това е отвратително.
— Той се тревожеше за мене — настоя Фийби. — Имах резерви още от самото начало относно връзката ни, но тогава ти ме помоли да се оженим и бях ужасно щастлива. Мислех, че предложението ти означава, че ме обичаш толкова, колкото и аз тебе. Имах представа за репутацията ти на женкар, но вярвах, че ще останеш верен на обетите ни. Дейвид ми спести ужасна сърдечна болка.
Рам поклати глава.
— Не си ме обичала, Фийби. Ако чувствата ти бяха дълбоки, щеше да ми дадеш шанс да се докажа. Реагира безразсъдно на нещо, което вече бях отпратил в миналото си. Разруши онова, което можеше да бъде нашето прекрасно бъдеще.
— Значи аз съм виновната — каза Фийби.
Презрение изви горната му устна. Блесна в зелените му очи. Горчивина лъхаше от високата му, елегантна фигура.
— Ти и скъпоценният ти Дейвид Филипс.
Възможно ли беше Рам да казва истината, запита се Фийби. Нима се беше отнесла несправедливо с него? Ами ако това беше поредната му лъжа? Прекалено много време беше минало, за да възкресят онова, което времето и разстоянието бяха погубили. Помежду им винаги щеше да има недоверие. И негодувание.
— Ако съм сбъркала, съм допуснала сериозна грешка, но отказвам да повярвам, че Дейвид е такъв злодей, какъвто го описваш. Разбираемо е огорчението ти, не те обвинявам. Мога да се върна в къщата си на Маунт Стрийт, ако присъствието ми те смущава.