Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
Силна ругатня се откъсна от устата на работодателя му.
— Проклет да е! Кара ме да прибягвам до сила. Време е за по-хитри ходове.
Уотс се усмихна, разкривайки пълна уста с развалени зъби.
— Мъчение ли?
— Много е крехък за това. Нямам друг избор, освен да тръгна по петите на дъщеря му. Ще ни трябва помощ. Някой, който няма да задава въпроси. Имаш ли приятел, който да има нужда от пари?
— Имам, разбира се — каза Уотс. — Бени ще убие и майка си за един шилинг.
— Отлично. Доведи го тук. Ще се върна по-късно и ще ти кажа плана си.
Фийби нямаше никаква енергия, за да стане от леглото и да посрещне новия ден. Рам беше променил тъканта на живота й и тя не беше сигурна дали иска да знае какво ще й донесат следващите часове. Едно почукване на вратата и непознат глас привлякоха вниманието й.
— Милейди, може ли да вляза? Лорд Бракстън каза, че сте будна. Донесох ви сутрешния шоколад.
— Влез — отговори Фийби.
Вратата се отвори и в стаята влезе закръглена млада жена с румени бузи и носле като копче. Остави подноса на масата и направи реверанс.
— Аз съм Аби, новата ви камериерка. Негова светлост ме нае вчера. Надявам се да ме харесате, милейди.
Тъй като Фийби никога не беше имала лична камериерка, беше сигурна, че Аби ще й върши добра работа.
— Сигурна съм, че ще се разбираме доста добре, Аби. — Погледна към подноса. — Какво си ми донесла, освен шоколада?
Аби вдигна салфетката от подноса.
— Готвачката ви праща сладко руло, да изтраете до закуската. Надявам се, че ще го одобрите.
— Изглежда възхитително. Благодари й от мое име.
— Мога да подредя дрехите ви, докато ядете — предложи Аби. — Негова светлост желае да се срещнете с него в преддверието след един час. Иска да ви представи на персонала.
Фийби сподави един стон. Не искаше да се вкоренява в домакинството на Рам.
— Благодаря, Аби. Можеш ли да ми донесеш малко топла вода от кухнята?
Аби направи още един реверанс и излезе, Фийби замислено започна да отпива от шоколада си, изненадана, че Рам помни колко го обича. Тъкмо беше изпила и изяла всичко, когато Аби се върна с горещата вода. След като се изтри бързо с гъба, Фийби позволи на камериерката да й помогне да се облече и да подреди косата си. Не си спомняше кога се е чувствала толкова обсипвана с грижи.
Когато слезе по стълбите малко по-късно, видя персонала подреден в преддверието, с очаквателни изражения. Рам също беше тук, изглеждаше блед, но красив, както винаги. Пристъпи към стъпалата, когато тя стигна най-долното, и й предложи ръката си. Топлина плъзна нагоре по ръката й, когато дланта й се отпусна в неговата, и тя се опита да я дръпне. Той я изгледа странно и стисна пръстите й, а после започна да й представя служителите.
Фийби знаеше, че няма да ги запомни както трябва, но направи храбро усилие да се усмихва и да повтаря всяко име, от Портър, иконома, до Бабс, най-незначителния кухненски помощник. Изпитваше остра болка от ентусиазираните им поздрави и се питаше какво ли ще си помислят за нея, когато изчезне от живота на Рам.
Рам разпусна персонала, махвайки с ръка.
— Вече познаваш Уилсън, моя кочияш. Утре можеш да се запознаеш с градинаря и коняря.
— Имаш много прислужници като за един човек. Хората от висшето общество не правят ли нищо сами?
— Дори по-малко от нищо — призна Рам. — Обслужват ни, скъпа. Доволна ли си от камериерката?
— Разбира се; защо да не съм? Надявам се, ще й намериш място в домакинството си, след като си отида.
Рам не успя да отговори, когато месинговото чукче на вратата извести идването на посетител.
— Не си прави труда, Портър — каза той, — сам ще отворя.
Фийби се насочи към сутрешната трапезария, за да закуси, но един глас, който веднага разпозна, я накара да се обърне.
— Дейвид!
Без да й обръща внимание, Филипс се нахвърли върху Рам, размахвайки сутрешния „Таймс“ в лицето му.
— Копеле такова! Ще й разбиеш сърцето!
— Моля те ела вътре и ми позволи да ти обясня — каза Фийби.
— Какво ви кара да мислите, че ще разбия сърцето на Фийби? — запита Рам.
Филипс влетя в преддверието, затръшвайки вратата зад себе си.
— Аз бях мъжът, към когото тя се обърна, след като намери здрав разум, за да ви напусне. Беше съсипана, безутешна. Имаше късмет, че се спаси от вас тогава. Как я убедихте да се омъжи за вас? Това е последното, което към очаквал от вас, Бракстън. Можете да имате която и да било жена, всяка, която си поискате. Защо Фийби?
— Дейвид, не е каквото изглежда — заекна Фийби.
Ръката на Рам се обви властно около талията на Фийби.
— Тъкмо закусваме, Филипс. Ще ни правите ли компания?
— Вече закусих — изръмжа Филипс.