Съблазнена от един женкар
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: rogue #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съблазнена от един женкар». Краткое содержание книги:
Фийби Томпсън се поболява от тревога. Баща й — известен етнолог, е изчезнал след обвинението, че е загубил ценна антика, а домът й е разбит от онези, които търсят тайнствения предмет. Единственият й спомен от покушението е една голяма цицина на главата. Последното, което й е нужно, е натрапчивото ухажване на лорд Бракстън — прочутия лондонски женкар, комуто някога по погрешка е отдала тялото и сърцето си. И двамата обаче са майстори на прелъстяването и въпреки увереността на Рамзи Фийби възнамерява да го победи в собствената му игра. Страстният лорд Бракстън ще трябва да докаже, че намеренията му са сериозни, преди тя да му даде каквото и да е…
— Сигурен съм, че една чаша кафе или чай няма да ви навредят. Решавайте сам — каза Рам, повеждайки Фийби по коридора към сутрешната трапезария.
— Ела, Дейвид — настоя Фийби. — Сигурна съм, че мога да ти дам задоволително обяснение на всичко.
Закуската вече беше разположена на бюфета, когато те влязоха в слънчевата стая, гледаща към градината. Рам настани Фийби, после посочи на Филипс стола насреща й.
— Ще си сервираме сами — каза той на прислужниците, готови да ги обслужат.
Фийби взе резен бекон, яйца, бъбреци и препечен хляб. Сипа чай в чашата си и се съсредоточи върху храната.
— Не виждам как можеш да ядеш в такъв момент — укори я Филипс, хвърляйки кос поглед към Рам, а после прошепна: — Нима забрави баща си?
— Лорд Бракстън знае всичко, Дейвид.
Дейвид пребледня.
— Казала си му? Да не си се побъркала?
— Нямах избор — възрази тя. — Рам заподозря, че нещо не е наред. Съгласи се да ни помогне.
— Може да си подписала смъртната присъда на баща си — изфуча Филипс.
— Не бъди такъв песимист, Дейвид. Това продължава вече твърде много; стигнахме дотам, че вече имаме нужда от външна помощ.
Отговорът й не успя да успокои Филипс.
— Просто ми обясни защо се омъжи за човек с репутацията на Бракстън. Няма да се изненадам, ако изневери на обета си още преди да е изсъхнало мастилото на брачния договор.
— Време е да разкрием истината, любов моя — проточи Рам. — Искаш ли да му кажеш, или аз да му кажа?
— Какво да ми каже? — запита Филипс, местейки поглед от Рам към Фийби.
Тя си пое дъх, за да се успокои.
— Аз ще му го кажа. Заслужава да го чуе от мене.
— Много добре, любов моя, но накратко.
— Ние с Бракстън се оженихме преди четири години, преди да напусна Англия.
Дейвид скочи на крака.
— Само не ми казвай, че е истина!
— Моля те, седни, Дейвид — Той се отпусна тежко на стола си. — Вярно е — продължи Фийби. — Помислих, че мога да променя Рам, след като се оженим, но ти ме опроверга. Очаквах той да получи анулиране, след като заминах, но явно бях сгрешила. Нямах представа, че още сме женени, докато той не се появи на прага ми.
Филипс стана, стиснал ръба на масата, лицето му беше почервеняло, кокалчетата на пръстите — побелели.
— Това копеле поиска ли съпружески отношения?
— Не беше така, Дейвид. Рам настоя да се преместя в дома му, за да ме защитава. След нападението срещу мене той се страхуваше за безопасността ми. Ние не сме… интимни.
Погледна към Рам и стисна зъби, когато видя вдигнатите му вежди и развеселеното изражение.
— Не мога да повярвам, че си ме водила за носа през всичките тези години — изрече ледено Филипс. — Надявах се да се оженя за тебе, а ти дори нямаше благоприличието да ми кажеш, че си омъжена за Бракстън. Намирам това достойно за презрение, Фийби. Ти си достойна за презрение.
Рам скочи мълниеносно от стола си. В миг притисна Филипс до стената с коравите си ръце и твърдия си поглед.
— Още една пренебрежителна забележка по адрес на съпругата ми и няма да отговарям за действията си. Мога да ви пречупя врата с едно движение, без никакви угризения. Портър ще ви изпрати; настоятелно ви съветвам вече да не се появявате на прага ми.
Фийби се втурна да защити Дейвид.
— Пусни го, Рам! Дейвид не говореше сериозно. Шокирахме го и той реагира. Разбирам гнева му. Трябваше да му кажа за нас още преди години.
Сякаш повикан, Портър се появи на вратата. Рам пусна Филипс и той се облегна на стената.
— Ще съжалявате за това оскърбление, Бракстън.
— Съмнявам се — проточи Рам. — Портър, можете да изпратите гостенина.
— Оттук, сър — каза Портър, хващайки Филипс над лакътя.
Филипс отърси ръката му.
— Ще оставиш ли Бракстън да се намесва в приятелството ни, Фийби? Имаш нужда от мене. Отношенията ни бяха добри.
— Връзката ви с Фийби свърши, когато си я върнах — рече Рам с тиха заплаха. — Каквото и да е правила с вас в миналото, то няма нищо общо с живота й в бъдеще. Смятам да бъда единственият мъж, когото тя ще приема в леглото си. Ясно ли е?
Лицето на Фийби пламна в смущение.
— Рам, как можа? Дейвид ми е приятел.
— Махайте се оттук, Филипс! — изрече Рам с глас, изтъкан от заплаха. — Сега Фийби има мене, няма нужда от вас.
— Ще поддържаме връзка — обеща Фийби, докато Портър изпращаше Филипс към вратата.
— Как ли пък не! — изрева Рам, обръщайки се към нея. — Няма да имаш нищо общо с него занапред, ясно ли ти е?
— Не можеш да ми казваш какво да правя, Бракстън! Бракът ни не е истински. Защо се държиш като ревнив съпруг?
Очите на Рам се присвиха, докато умът му осъзнаваше току-що случилото се. Наистина ли се държеше като ревнив съпруг? Точно така си беше. Самата мисъл за Фийби и Филипс в интимни отношения пораждаше неконтролируем гняв у него. Стиснал здраво зъби, изпънал устни в права линия, той разбра, че трябва да се оттегли, преди да е казал или направил нещо, за което ще съжали по-късно.