Опасна мисия в Тексас
- Автор: Флетчър Дърк
- Серия: Спър #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна мисия в Тексас». Краткое содержание книги:
Спър извика на Ед Хънт да каже на всичките си каубои да се стягат за път, но преди да направят и една крачка, чуха викове откъм мястото, където индианците държаха конете си, и само след миг се появи Седящата катерица заедно с всичките осем коня, които му бяха подарени. Той спря коня си пред Спър, скочи от него и се приближи до бледоликия.
Спър стоеше неподвижно, като не беше съвсем сигурен какво да очаква. Седящата катерица измъкна един нож и пристъпи още малко напред. Спър изобщо не помръдна. Индианският воин спря на един фут пред него, като продължаваше да държи ножа, след което вдигна лявата ръка на Спър. Задържа я така, постави палеца си до този на Спър, след това с ножа направи разрез и на двата пръста. Хвърли ножа на земята и притисна кървящия си палец към този на Спър.
Индианецът се усмихна, Спър се засмя в отговор и кимна с глава. Двамата мъже се потупаха взаимно по рамената, след това Седящата катерица се обърна, качи се на коня си и заедно с останалите коне се отдалечи към пасището, като през цялото време надаваше бойни крясъци. Уонтъби погледна към Спър.
— Знаеш ли какво означава това? — попита той на испански.
— Кръвни братя — отвърна Спър на същия език. Той се обърна към каубоите от ранчото. — Седящата катерица е много доволен от подаръка. Това го прави богат и уважаван воин. С него току-що станахме кръвни братя. Това означава, че когато и да се срещнем, ако се наложи, всеки ще защитава другия, дори с цената на собствения си живот. Оставаме приятели до гроб.
Всички се качиха на конете, готови да потеглят. Пени бе много щастлива, че бяха довели любимия й кон. Уонтъби придружи Спър, докато стигнаха края на лагера. Той сложи ръка на рамото на Спър.
— Бъди внимателен. Вървящата птица може да те чака да се върнеш. Върни се, но по обиколен път, по-далеч от Стейкид Плейнс. Вървящата птица със сигурност ще ви причака, за да вземе скалповете и конете ви, така че да не му се присмиват, когато се върне в лагера си.
Спър разбра повечето от испанските думи — Вървящата птица, обиколен път, скалпове и коне. След като се потупаха приятелски по рамената, Спър яхна коня си и потегли.
След прелома Спър зави на изток, по-далеч от надвисналите скали на Стейкид Плейнс. Скоро стигнаха на петнайсет мили от мястото, където индианците ги бяха атакували, и Спър се надяваше, че се намират извън района, където се подвизаваше Вървящата птица и неговите команчи.
През останалата част от деня напредваха бързо и продължиха да яздят два часа след смрачаване, като се надяваха да заблудят всички индиански преследвачи, които биха могли да ги търсят.
Спър постави два поста на запад, след което се съгласи да запалят малък огън, на който да сготвят храната си, която щеше да бъде първото им ядене след късната закуска в лагера на команчите. Спър не очакваше през нощта да имат някакви проблеми, но за утрото не бе толкова сигурен.
Когато се развидели, той обиколи около лагера, но не откри никакви врагове. Закусиха обилно, но запасите от храна намаляваха. Щяха да им стигнат до вечерта. Заплахата от нападение на команчите все още съществуваше, но Спър се надяваше, че сега тя бе по-малка.
След като се нахраниха, продължиха пътя си. Спър ускори ход и в продължение на един час яздиха в галоп, след което преминаха в тръс. Стигнаха до малка долина. До този момент бяха яздили предимно на юг, но Спър знаеше, че трябва да обърнат малко на запад, за да достигнат земите на ранчото „Бар Уест“. Не му харесваше тази долина. Беше идеално място за устройване на капан, особено ако от двете й страни бяха залегнали опитни стрелци.
Нямаше представа колко от воините на Вървящата птица имаха карабини, но предполагаше, че поне двама или трима имаха. А на това място и толкова бяха достатъчни. Спър зави на запад, заобикаляйки долината, но откри само една пустинна равнинна местност, която очевидно в миналото е била езеро. От лявата му страна обаче се намираше възвишението, откъдето можеха да ги нападнат.
Спър подкара конете по-бързо, когато от височината се разнесе първият изстрел. Намираха се на около триста ярда от стрелците, което значеше в обсега на карабините им.
— Завийте и продължете право на запад! — извика Спър. Всички се насочиха на запад, като се стремяха да прекосят напречно разстоянието и излязат извън обсега на куршумите.
Спър подвикна на Ед Хънт и двамата се отделиха от групата и направиха широк кръг в посоката, от която бяха дошли.
— Ще се промъкнем от другата страна на хълма и ще изненадаме стрелците — извика Спър към Ед, докато се привеждаха от лявата страна на конете, за да намалят възможността да бъдат улучени от някой куршум. — За един команч скалпът не струва повече отколкото един кон.