Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
В мига, в който вече беше свободен, Дан притича по най-прекия път към Люси, която стоеше на капитанския мостик с Журналиста и Нети и наблюдаваше през илюминатора приближаващото се огромно кълбо.
— Люси! — прошепна той. — Може ли да отидем някъде да поговорим насаме?
— Не сега! — отговори му Люси. — Гледай! Не е ли това най-поразителната гледка, която си виждал някога?
— Напомня ми за твоите гърди — измърмори Журналиста. Дан успя да се сдържи и вместо да го пречука на място, сграбчи Люси за лакътя и я замъкна в другия край на мостика.
— Ти си му предложила! Той ми го каза! — Дан се опитваше гласът му да звучи по-скоро възмутено и обвинително, отколкото жално, но онова, което излизаше от гърлото му, отвсякъде си мязаше на хленчене.
— Дан! Беше просто момент на слабост…
— Защо с мен никога не си имала „моменти на слабост“? От тринайсет години…
— Какви, по дяволите, ми ги приказваш, Дан? Сексуалният ни живот е страхотен, не е ли така? — Люси направо беше бясна.
— Ами… мда… само дето… такова…
— Само дето си толкова ревнив, да му се не знае! Въобразяваш си, че търча след всеки мъж, който ми се стори привлекателен!
— Никога не съм казвал такова нещо! — както обикновено, Дан усещаше как разговорът се изнизва извън контрола му по спирала. Ала стана така, че бе спасен от ритуалното унижение поради забележителния и опасен обрат на събитията.
Болфас сочеше на Нети континентите и държавите на Ясака. Усещаше как сърцето му бие учестено — къде от гордост със собствения си свят, къде заради това, че Нети го беше хванала за лакътя и се блещеше до него в почуда и възхищение. Болфас аха-аха щеше да припадне на място. Усещаше аромата на прекрасното създание до себе си, усещаше нежното докосване на меките й длани върху ръката си и сърцето й, което туптеше до неговото. И почти не разбираше какво говори:
— А там, драга ми госпожице, виждате Океана на лятното измазване. Онова там е земята, известна като Финакерамика, о! А хей нататък, драга ми госпожице, ако извърнете очи, ще видите моята земя: Дърводелския остров. Прекрасна земя, населявана от благородни занаятчии и техници от най-висша класа. Или поне… така беше преди… — в гласа на Болфас като че ли се появи пукнатина. Нети го погледна — тъжни бръчки прорязваха неправилните му черти.
— Преди какво, капитан Болфас? — попита го тихо Нети.
— Ах, Нети, не искам да ви обременявам с проблемите на нашия свят — отговори галантният капитан.
— Бих искала да знам — Нети взе дланта на капитана в своите и я погали нежно и според мен добрият капитан щеше да припадне още там, на място, от едното удоволствие, ако някакво движение покрай периметъра на планетата не бе отвлякло вниманието му.
— Родден! Какво е това? — изведнъж Болфас се напрегна.
Навигационният инженер се взря в далечния ореол около Ясака. Вдигна бинокъла си и изненадано изохка:
— Блеронтинци!
Болфас грабна бинокъла. Да! Съвсем ясно виждаше цяла флотилия бойни кораби с блеронтински номера, но без всякакви други отличителни знаци. Ясно си личеше, че не са от официалната Блеронтинска космическа флота.
— Наемници! — смънка Асмал.
— Значи беда! — обади се Йелин.
— Бързо! — кресна Болфас. — Всички на оръжие! И изключете СеРе-то. Ще стреляме с истински боеприпаси!
Ясаканците зашумяха, скочиха и се затичаха към предварително определените позиции. Идеята да стрелят с истински оръжия вместо със Симулиращи Разрушителни заряди беше и ужасна, и вълнуваща. Да стреляш с истински муниции по външния корпус беше едно, но да стреляш на месо вътре в самия кораб означаваше разрушения в огромен мащаб! Ех, какво страхотно поправяне щеше да падне после — направо нямаха търпение!
Лицето на Болфас изведнъж помрачня и той се обърна към Нети:
— Нети! — рече той. — Страшно съжалявам, че трябва да го направя и се надявам, че ще ми простите, но за мое съжаление се налага да помоля вас и вашите приятели да се оттеглите в безопасни помещения, докато сме ангажирани с врага.
Докато Болфас говореше, блеронтинските наемници се примъкваха към кораба и вече го бяха обкръжили. Сигурно наброяваха към петдесет-шейсет ракети — типичният асортимент „от кол и въже“, преобразувани за военни цели. Подобни специални флотилии бяха обичайна гледка в този сектор на Галактиката. Главната причина беше рухването на икономическото сътрудничество между планетите и дестабилизацията на Интергалактическия съюз за сигурност.