Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
Щом млъкна, последва продължителна пауза, а най-накрая Нети добави:
— Ами това е всичко… честно!
Болфас сякаш изведнъж се стегна — докато тя говореше, май се беше замечтал. Сега скочи, изпъна се в стойка „мирно“ и тракна с токове по най-възпитан начин.
— Разбирам ви прекрасно, драга ми госпожице — той се поклони и й целуна ръка. Все повече придобиваше вид на герой, току-що излязъл от роман на Джейн Остин.
— Ние искаме просто да се върнем на Земята — рече Нети.
— Разбира се! — капитан Болфас отново тракна с токове и Нети потръпна вътрешно от възхита. — Изцяло на вашите услуги. Елате!
И Нети последва капитана, а високите й токчета тракаха по покрития с прекрасен паркет сервизен коридор.
XIX.
Дан не беше съвсем сигурен защо чак толкова се изненада, когато разбра, че на Звездния „Титаник“ има килии. В известен смисъл така и трябваше, предположи той, ала въпреки това те изглеждаха съвсем не на място сред целия този лукс и елегантност. Килията, в която ги хвърлиха двамата с Журналиста, беше — каквито поначало са си килиите — гола и студена. Също и влажна — естествено, точно това би трябвало да очакваме от една килия, но все пак беше странно, при положение че се намира на подобен технологичен връх.
— Люси е такова страхотно парче за чукане! — Журналиста клатеше възхитено глава. — Късметлия мъж си ти.
— Виж — каза Дан, — много ми е неприятно, че трябва да те извадя от това заблуждение, но на Земята ние се отнасяме към тези неща различно от вас, блеронтинците…
— И още как! — възкликна Журналиста. — Когато Люси първа ми предложи да правим секс, направо не повярвах на ушите си!
— Какво, какво?! — възкликна на свой ред Дан.
— Ами ние си мислехме, че бомбата всеки миг ще гръмне и тя… такова… хей! Точно се сетих! Според теб тази, другата ти приятелка… как й беше името?
— Тя ти е предложила… да правите любов?!
— Оная русата — Нощи!
— Нети.
— Според теб дали Нети ще се сети да заприказва бомбата?
— Не ти вярвам, че Люси ти е „предложила да правите любов“! — опъна се Дан.
— Така всъщност разбрах за първи път колко различно се отнасяте към секса вие на вашата планета!
Дан се умълча. От толкова години познаваше Люси — и какво?! О! Че те май вече станаха цели тринайсет години (а може би и повече, тъй като пътуваха със скоростта на светлината!) и през цялото време не помнеше някога Люси да е подела инициативата и за един-единствен сексуален акт. През първите години той понякога лежеше нощем буден и чакаше дали все пак тя няма да му посегне, но най-накрая се отказа. Тя винаги с най-голяма радост се любеше с него, но той трябваше да започне пръв. И беше приел, че просто това е положението.
— Ей! Надзирателю! — крещеше Журналиста през решетките.
— Жу! Ти ли си? — обади се гласът на Люси от една килия по-надолу по редицата.
— Люси! — викна Журналиста. — О, пангалинска канализация! Искам да те побъркам от чукане!
— ПРЕСТАНИ! — не издържа Дан и се нахвърли върху Журналиста. Двамата се затъркаляха по подгизналия под. Дан млатеше и риташе, а шашардисаният журналист Жу се опитваше да се оварди.
— Дан! ДАН! Ти ли си? — крещеше Люси. Чуваше, че се бият. — Престанете! Пестете силите си! Все някак трябва да се измъкнем оттук!
— Люси е права! — изпухтя Журналиста. Изведнъж бойният дух на Дан се изпари и той се зачуди защо ревнуваше толкова.
— Защо ме нападна? — попита Журналиста.
Дан понечи да му разясни земните сексуални нрави, но се спря.
— Виж какво — каза той, — хайде да сключим примирие! Просто повече недей да говориш за секс днес, става ли?
— Щом казваш… Но за мене не се притеснявай. Изобщо не съм шокиран от свободните ви нрави на Земята…
— Няма ли да млъкнеш поне за минутка?!
— Добре де! — съгласи се Журналиста.
— А сега — продължи Дан, — разкажи ми всичко, което знаеш за тоя кораб, на който се заклещихме, а после може би ще успеем да измислим заедно някакъв начин да се измъкнем.
И така, Журналиста разказа на Дан как заради строителството на Звездния кораб „Титаник“ планетата Ясака беше банкрутирала и как после „Звездострой Инкорпорейтид“ бяха преместили строителството, без да си изплатят дълговете. Разказа му и за слуховете за финансови проблеми около строежа на Блеронтин, за както подозираха, калпавата работа на Неомъжените майки тийнейджърки и за претупването на нещата въобще. Дан научи и за Леовинус — архитекта, инженера, художника, композитора и най-великия всеобщ и всевъзможен гений на Галактиката — и за срещата с него преди излитането на кораба. Журналиста описа и Скралионтис, счетоводителя, който му беше съобщил за бомбата и заговора за взривяването на кораба, и за присвояването на застраховката, и за това как предателят скочи в обятията на смъртта, след като го беше нападнал някакъв папагал.