Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
После той осведоми Дан как, въпреки че беше ранен, бе решил да се скатае на борда, за да направи големия удар в журналистическата си кариера, който досега винаги му бе убягвал: щеше да извади на показ цялата история за построяването на кораба и в същото време да опише какво е да си единствен пътник на борда, (идеята била да се изстреля корабът на автопилот и след това да се изпрати на Дормилион, където да се качат първият екипаж и първите пътници.)
Журналиста разказа на Дан и как корабът бе претърпял СМПС (Спонтанен Мощен Провал на Съществуването) скоро след изстрелването и се беше стоварил на някаква неизвестна планета в най-затънтените краища на Галактиката. Най-накрая му описа как след катастрофата бе чул викове, идващи иззад една от завесите в Трапезарията на Първа класа и бе открил там Леовинус, увит и овързан от Скралионтис. Журналиста го бе освободил, а после се бе опитал да спре стареца, когато онзи се юрна да излиза от кораба — ала напразно; Въпреки годините си Леовинус го бе надвил (тогава на Журналиста още му течала кръв) и със заканителни крясъци, размахал блещукащ сребърен чиреп в ръка, въобразявайки си, че все още се намира на Блеронтин, великият гений изчезнал в мрака на чуждия свят…
— Капитан Болфас иска да те види — надзирателят внезапно прекъсна дългия разказ. Раздрънка ключовете, отвори вратата на мизерната килия и измъкна Журналиста навън.
Капитан Болфас бе съпроводил прекрасната Нети до Капитанския мостик. Там я бе поканил на чашка чай и бисквитки с канела, докато даваше необходимите разпореждания огромният кораб да поеме обратен курс към планетата Земя.
— Не бих желал да проявя неуважение — обясни й той, — но тази планета не ми е известна, макар че, разбира се, това би трябвало да е най-прекрасният свят, щом е дом на едно толкова прекрасно и очарователно създание като вас — той се поклони и Нети усети тръпката с теб да се държат като с героиня от „Абатството Нортенгър“7.
— Убедена съм, че сте повече от способен да ни отведете у дома — и тя сведе очи.
— Ах! Драга ми госпожице! — възкликна капитанът. — Не аз, корабът сам ще ви отведе! Точното местонахождение на планетата Земя ще бъде записано в централния разум на кораба. Макар и никой от нас да няма ни най-малка представа къде се намира тя, всичко, което се иска от мен, е да кажа на Титания — така Леовинус е кръстил своята кибернавтична система. Тя ще я открие и ще ни отведе там.
Капитан Болфас натисна малко копче на едно от таблата до някаква видеоигра, създадена по скорошен блеронтински филм… и тук изведнъж романът престава да бъде от Джейн Остин. Дори и от Катрин Куксън вече не е.
— Бартфартингасти! — възкликна капитанът. — Нещо не е наред! Никакъв отклик!
Нети, която си мислеше, че Земята и „вкъщи“ са наистина съвсем близо — само на едно копче разстояние — изведнъж усети как те се отдръпват вдън космоса.
— Капитан Болфас! — ефрейтор Бюк-Уилинюджит (братовчед по сватовство на ефрейтор Бюк-Хамадорф) бе пристигнал току-що, останал без дъх и крайно изнервен. — Сърцевината на централната интелигентна система! Някой е отстранил жизненоважните функции!
Болфас се обърна към Йелин, който се беше заиграл с една игра от типа „изтреби ги до крак“.
— Това е работа на онзи блеронтински вандал! Доведете го веднага!
Когато хвърлиха Журналиста в краката му, Болфас съвсем се беше вбесил — не толкова, колкото щеше да се вбеси, ако бе разбрал за нестандартните материали, използвани за парапета около Централния кладенец или пък за скандалната липса на гланц на дъното и в шахтите за боклук (бяха казали на Неомъжените майки тийнейджърки там да не шлифоват и дори да не мазват с лак!), но все пак беше доста вбесен.
— Какво си направил с мозъка на Титания?! — ревна той.
Журналиста вирна брадичка и отговори:
— Мога да ви кажа само името, ранга и номера си.
— Това тук не ти е „Голямото бягство“8 — възкликна Болфас и размаха фенерче пред очите на Журналиста. — Кажи ми какво знаеш! Или ще заповядам на Хорст — виждаш ли го тук? — да ти направи най-лошото!
— Устните ми са запечатани! — Журналиста извърна глава.
7
Роман от Джейн Остин. Б.пр.
8
„Голямото бягство“ е името на известен блеронтински филм по истински случай: как каймакът на блеронтинската космическа флота, пленници в непревземаемата крепост Драт-Кронер, се изхитрили да организират масово бягство. Странна работа, но главната роля в него се играе от Стив Макуин. Б.авт.