Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Аби погледна през рамо. Зад нея се издигаше тъмната сянка на острова. Нямаше никакъв бряг, само обрасли във водорасли враждебни и тъмни скали.
— Бъди готова да се намокриш — каза Аби.
Лодката се блъсна в най-близката скала, Аби направи няколко маневри, слезе и я завърза. Джаки й хвърли кирката, лопатата и раницата и също скочи на скалата. Двете издърпаха лодката на сухо и се огледаха.
Край тях се ширеше пустош. Масивна купчина от натрошени гранитни скали, покрити с начупени дървета, накъсани мрежи, натрошени шамандури и протрити въжета. Камъните бяха побелели от курешките на чайките, а над главите им се виеха невидими птици, които крещяха гневно.
Аби метна раницата на гръб. Те прекосиха полето от плавеи, изкачиха се по хлъзгавите скали и най-накрая се озоваха в началото на обрасла с режещ кладиум поляна. Островът преминаваше под ъгъл във висока скала, увенчана с гигантски гранитен клин като долмен, останал след разтопяването на глетчерите. Тревата отстъпи пред ниски храсталаци. Те стигнаха до гранитната плоча, заобиколиха я и продължаваха до стръмния край на острова.
Аби подмина плочата, спря се и се втренчи невярващо.
— Боже Господи!
Пред нея се ширеше наскоро образуван кратер с ширина пет фута.
28.
Форд тръгна по пътеката след войниците и се озова в миньорския лагер, потънал в прах и хаос; войниците тичаха на всички страни, миньорите се суетяха насам-натам, объркани и уплашени, неспособни да разберат какво става. Останалите, сред които цели семейства, бягаха, подскачаха или куцукаха към горите, носейки или подкрепяйки болните и ранени роднини.
Той се огледа за Кхон и най-накрая забеляза познатата закръглена фигура да се появява тичайки откъм гората, с раница на гръб. Стигна до Форд запъхтян и с обляно в пот лице.
— Господин Мандрейк! Привет!
— Добра работа, Кхон. — Форд отвори раницата и измъкна отвътре един радиационен дозиметър. Включи го и погледна към скалата. — Четирийсет милирема на час. Не е зле.
Кхон забеляза кървавите петна по ризата на Форд.
— Какво ти направиха?
— Малко закъсня с фойерверките, приятелю. Почти фатално.
— Имах малко проблеми при отмъкването на динамита от бараката. Едва успях да стигна до най-близкия хълм.
— Как се оправи с войника, който дойде да провери?
— Досетих се, че могат да изпратят. Разделих заряда и заложих половината в един замаскиран капан. Горкото момче.
— Хитро. — Форд извади един цифров фотоапарат и един джипиес от раницата. Подхвърли го на Кхон. — Ти засечи координатите. Аз ще направя снимки.
— Дадено, шефе.
Форд се приближи до ръба на минната шахта с дозиметър в ръка. Това определено беше метеоритен кратер, пластовете изхвърлени вещества бяха разпръснати радиално, предимно късове брекча и вулканичен камък.
— Осемдесет милирема — каза Форд. — Тук горе е сравнително ниско. Можем да останем поне час, преди да започна да се тревожа.
Той надникна внимателно в ямата. Стените на кратера ставаха все по-стръмни и преминаваха във вертикална шахта с диаметър около десет фута, със стени от стопен стъклоподобен материал. По стените бяха закачени кабели със светещи крушки, а надолу се спускаха две бамбукови стълби — изглежда, там се намираше пластът със скъпоценните камъни. Генераторът в близкия навес, който произвеждаше електричеството, все още работеше. Към масивната бамбукова конструкция над ямата беше монтирана лебедка и товарна мрежа за издигане и спускане на различно оборудване.
Форд се взираше в шахтата все по-заинтригуван. Кратерът беше невероятно дълбок — като че ли бездънен; сякаш обектът беше продължил да дълбае надолу. Той направи няколко снимки на шахтата, после се обърна и направи една панорамна серия на околностите. Направи и няколко измервания с дозиметъра.
След известно време се появи и Кхон с джипиеса.
— Готово.
Лагерът беше почти напълно обезлюден, наоколо лежаха само трупове.
— Давай да взривяваме, преди нашите приятели да са се усетили, че сме ги изиграли — каза Форд. — Защото ако не го направим, те ще се върнат. И всичко това ще започне отначало. — Той огледа мъртвите тела и усети как гневът го задушава. Някои от тях дори не бяха съвсем мъртви и се опитваха да изпълзят надалеч.
Форд и Кхон разбиха вратите на бараката с динамита и натовариха с експлозиви изоставената талига, заедно с детонатори, таймери и жици. Откараха динамита до мината и напълниха товарната мрежа с касите динамит. Форд пъхна по един детонатор във всяка каса и ги свърза с таймера. След което го настрои на трийсет минути.