Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Имаме си начини.
Шест беше започнал да се поти.
— След половин час ще имате вашето доказателство. Междувременно искам да се отнасяте с мен като с почтен гост, а не като с престъпник. — Той махна към въоръжените мъже.
Шест каза нещо и оръжията бяха свалени.
— Над главите ви се носят толкова много неща, които не можете да видите. Ако ми направите нещо, над главите ви ще се изсипе ужасно много смърт и унищожение още преди да успеете да се напикаете.
Лицето на Шест остана безизразно. Той се наведе настрани и се изплю на верандата.
— Имаш половин час. След това умираш. — Той се върна при стола си, седна в него и се залюля.
25.
Ег Рок беше най-пустият остров, който Аби беше виждала, малко по-голям от купчина скални блокове, обливани от вълните на Атлантическия океан. За по-малко от пет минути се увериха, че на острова няма никакъв кратер. След като го обиколиха, те поседнаха да починат на най-високия камък. Над главите им крещяха чайки, а в краката им вълните се разбиваха гръмотевично в скалите.
— Е? — каза Джаки, отпусната до нея. — Това си беше чист провал.
Аби преглътна тежко.
— Все пак ни остава Шарк.
— Да бе, точно така.
— Мъглата настъпва — каза Аби. От юг настъпваше тъмен облак, ниска, сива линия на хоризонта. Докато го наблюдаваха, той започна да поглъща остров Монеган, който посивя и постепенно изчезна. Малко по-късно изчезна и по-малкият остров Маняна, който се намираше близо до него. На всеки няколко секунди се чуваше сирената за предупреждение за мъгла.
Погледът и се премести към остров Шарк, парче земя с ширина около осем мили, не повече от два акра, незалесен и пуст. Той беше последен в списъка им. Ако метеоритът не беше паднал там… Тя хвърли едно камъче, тъжно размишлявайки върху шансовете им да открият кратера на Шарк. Облаците над главите им започнаха да се сгъстяват, изведнъж притъмня и замириса на студени мокри водорасли.
— Ще вали — каза Джаки. — Да се връщаме в лодката.
Аби кимна. Двете слязоха надолу по скалите, качиха се в гумената лодка и отплаваха. Океанът се беше успокоил, както често се случваше при мъгла. Аби загреба обратно към „Марея“ и след малко двете вече бяха на палубата. Аби отиде в рулевата кабина и провери нивото на горивото, акумулаторите и трюма. Запали двигателя и той тихо забоботи. Докато включваше електрониките, Джаки влезе при нея.
— Дай да си намерим някое хубаво заливче, да хвърлим котва и да се напоркаме.
— Отиваме на остров Шарк.
Джаки изстена.
— Само не и в мъглата, моля те. Главата още ме боли от онова вино, дето го пихме снощи.
— Чистият въздух ще те оправи. — Аби прегледа картата. Остров Шарк се намираше на около осем мили навътре в океана, заобиколен от подводни скали и рифове и изложен на опасни течения. Щеше да е адски трудно да слязат на него. Тя настрои станцията на климатичния канал и странно равният компютърен глас започна да чете прогнозата.
— Дай да останем известно време тук и да изчакаме мъглата да се разнесе — предложи Джаки.
— Сега ни е паднало. Морето е сравнително спокойно.
— Да, но мъглата!
— Имаме си радар и карта.
С приближаването на мъгливия облак над лодката се разпростря зловеща светлина.
Джаки се тръшна на стола до щурвала.
— Хайде, Аби, не може ли да починем за малко? Имам страшен махмурлук.
— Времето ще се разваля. Ако сега не използваме спокойното море, може да чакаме с дни. Виж — веднъж да стигнем там, за пет минути ще го обходим целия.
— Не, моля те.
Аби сложи ръка на рамото на приятелката си.
— Джаки, метеоритът ни чака.
Джаки изсумтя саркастично.
— Вдигни котва, първи помощник.
Докато Джаки се препъваше към носа, мъглата погълна лодката и светът им се сви до няколко ярда сивкав здрач.
Джаки вдигна котвата и я застопори.
— Ти си капитан Блай, знаеш ли го?
Без да сваля очи от картата, Аби леко завъртя кормилото и насочи носа на „Марея“ към остров Шарк.
— Ибей, дръж се, идваме!
26.
Минутите минаваха, а Форд чакаше на верандата. Войниците стояха наоколо в готовност. Шест седеше в леко поскърцващия люлеещ се стол, вперил поглед в равнината. Въздухът беше безпощадно горещ дори и в сянката на верандата. От мината отекваше какофония от звуци, парцаливите колони от миньори се движеха в безкраен ужасяващ кръг, а откъслечни изстрели бележеха края на поредния жизнен път. Децата пъплеха по купчината камъни, а пушекът от готварските огньове се издигаше към побелялото от жега небе. Тък стоеше, без да помръдва, затворил очите си сякаш спеше. Войниците помръдваха нервно, вперили погледи в небето над хълма.